Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова побесня: Ограбват българския народ!
  • Новини

Мика Зайкова побесня: Ограбват българския народ!

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
zasfiasdkasodkas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Това е нищо, ама от сърце. Какво всъщност предлага Гълъб Донев – да наблюдава как цените от производителя до щанда на потребителя става 30 и повече процента. Това българските граждани го знаят.

Това, което прави в момента служебното правителство, това е да наблюдава как ограбват българския народ”, каза Мика Зайкова, финансов експерт и бивш народен представител по темата за свиканата от премиера Донев работна среща за овладяване повишението на цените у нас и евентуалната ефикасност за успешното провеждане на решенията й.

“Те щели да подготвят закон. Какво от това? Този закон няма кой да го приеме. И като дойдат тези 240 след втори април, няма сигуност че този закон ще го приемат”, допълни Зайкова, цитирана от Фокус.

От думите й стана ясно, че това, което прави в момента служебното павителство, е да наблюдава как ограбват българските граждани.

“Аз си мисля, че Комисията за защита на конкуренцията трябва да си влезе в ролята и да започне борба с картелните споразумения”, каза още финансовият експерт.

Мика Зайкова коментира обявените от новото служебно правителство приоритети:

“Първият приоритет на новото “старо” правителство е цената на живота. Вторият е голямата инфлация. Само че голямата инфлация не се бори с думи, а с действие. Това, което предлагат, да – няма да се наместват в пазарната, но има ли България пазарна икономика? Това е въпросът”.

Зайкова даде пример за картелно споразумение 15-те процента повишаване на цените на трите мобилни оператора, въпреки че средната годишна инфлация е 14.3%.

“Ако Комисията по конкуренция не си влезе в действие, и не започне борба с картелните споразумения, ние ще продължаваме да продаваме български кашкавал в Лондон, Мадрид, Виена и Берлин на цена, по-ниска отколокото в България”, каза тя.

Според икономическия експерт има административни мерки, които могат да се приложат и да дадат положителен ефект за намаляването на цените: “Една от тези мерки е борбата с картелните споразумения.

Второто нещо е, за да няма висока инфлация и да не връщаме парите, които и без това не са много, да не ги пръскаме по равно на калпак. Тези пари могат да се използавт за капиталови разходи, за разходи в нашатат индуствия, които да доведат до стоки с висока добавена стойност и висока конкурентоспособност”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън: Треньор по кикбокс арестува крадец посред бял ден
Next: Гледачката Санка над 20 г. познава земетресенията и човешките съдби на карти, няма видения в сряда, събота и неделя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.