Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд
  • Новини

Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
asdasmdmszdmaskdasdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички сме чували истории за хора, преживели клинична смърт , но обикновено ги смятаме за градски легенди. Темата все пак е крайно любопитна, неслучайно е чест сценарий на редица филми и литературни произведения.

Сред най-честите детайли в разказите на преживелите клинична смърт са тунели от светлина и полети над Земята, но един човек казва, че Бог го е срещнал там, показал живота, който е живял в подробности и го е върнал на Земята. Точно тази история ще ви разкажем днес.

Скот Дръмънд бил на 28, когато изкълчил палеца си при тежък инцидент със ски. По време на проста операция за възстановяване на пръста, медицинската сестра направила грешка и мъжът починал.

По-късно, разказвайки за инцидента, мъжът си спомня момента, в който сестрата изтичала от операционната с викове: „Убих го!“

Скот казва, че е усетил как нещо се издига в ръката му и преминава през сърцето му, а след това видял себе си отстрани. Надвиснал над тялото си и дори видял всеки шев, нанесен върху ранения му пръст.

В същото време Скот усетил, че някой друг е близо до него. Първата му мисъл била, че това е Бог.

Виждайки как сестрата тича в ужас и вика за помощ, безликият водач моментално пренесъл мъжа на поле, пълно с красиви цветя и висока до кръста трева. Мъжът стоял на полето до него, но Скот не можел да различи лицето му.

Скот си спомня, че видял бял облак и изведнъж почувствал дълбок мир.

Показан бил целият му живот от раждането до настоящия момент. Той видял всичко, което е направил в живота, добри и лоши дела. Изглеждало, че го съдят.

Според Скот за някои от действията си той се е срамувал, а някои моменти от живота му са го направили щастлив. Той осъзнал, че трябва да живее по-добре, като прави повече добри дела.

Тогава водачът мислено му наредил да стане и да отиде при облака. Тъкмо се канел да направи това, когато силна ръка се протегнала към него през облака и той чул: „Времето му още не е дошло и има още много неща за вършене“.

Той моментално се върнал в тялото си. Когато Скот се събудил, той решил да живее по съвсем различен начин.

По-късно мъжът признал, че наистина не искал да се връща на Земята, тъй като там било толкова красиво и спокойно.

За всичко, което се случило, Скот разказал само на жена си и близки приятели. Опитът променил възгледа му за живота, измествайки приоритетите от преследване на пари към лоялност към семейството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това момиченце е красива българска дама с лъчезарна усмивка, която Рачков често взима на подбив
Next: Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.