Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Моля ви, спасете мама! Аз не мога без нея
  • Новини

Моля ви, спасете мама! Аз не мога без нея

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
gasghasmfmasmdaksdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Млада майка се нуждае от нас, за да отгледа детето си и да му се радва. Нейни
приятели отправиха зов за помощ в социалните мрежи, а думите на момченцето й ни
пронизаха в сърцата:

 

Моля ви, спасете мама! Аз не мога без нея. Мама може да е болна, но ще е винаги
мама и това е прекрасно!

Грациела Стефанова Ганева от град Попово е млада майка, която е диагностицирана
с карцином на шийката на матката през август 2022 г. След получена гаранция, че
всичко ще бъде наред, Грациела се подлага на редица химио- и лъчетерапии и последваща
операция (хистеректомия) в Плевен през декември 2022 г.

 

Непосредствено след нея, от българската клиника, изпращат отстраненото образувание
за хистологичен анализ в Германия, който обаче показва наличието на разсейки и
новообразувания. Следва изпращането й на 5Д скенер на 14.02.2023 г., след който
вече нищо не е същото и младата жена чува страшната истина: разсейки има.

 

Грациела решава да потърси второ мнение за състоянието си в Турция, където открива
лъч надежда.

Лекарите там смятат, че операцията й в България е била прибързана
и е трябвало да се изчака известен период след провеждането на химио- и лъчетерапиите,
за да се види дали ще се появят новообразувания. Въпреки това обаче, лекарите
в Истанбул, дават надежда да живее.

 

Чувайки тези думи, Грациела решава, че спасението й, е в клиника Acibadem, където
е получена оферта на стойност близо 70 000 лв. Това са първоначално нужните средства,
които може би ще нарастват в процеса на лечение.

 

Това са средства, които са финансово
непосилни за нея и нейното семейство. Именно поради тази причина, ние, нейните
приятели, се активизирахме и започнахме редица благотворителни базари, кампании
и поставяне на дарителски кутии в нейния роден град и в град Търговище, където
тя живее.

 

 

Имаме обаче нужда от вас, хора, с големи и добри сърца, които да помогнат на
нашето усмихнато момиче да се пребори!

 

Да запази желанието си за живот, да не
се отказва, да усети колко много хора я подкрепят. Грациела е човек, който никога
не е отказал помощ на никого, тя е човек, който заслужава нашата помощ и подкрепа.

Затова, моля ви, дарете, за да можем заедно да спасим един човешки живот! За
да може тя да отгледа сина си, за да може едно момче да расте до своята майка!

 

Банка: Алианц Банк България

IBAN: BG46BUIN95611000705322

BIC: BUINBGSF

Титуляр: Фондация Павел Андреев

Основание: Дарение за Грациела

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фермер бори големите хранителни вериги, продава продукцията си с лев по-евтино на млекомат
Next: Kак да лекуваме всяка болест със силата на съзнанието и мисълта – Петър Дънов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.