Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-голямата тайна на Ани Салич е разкрита. Новинарката крие първия си брак, ето с кого е бил
  • Новини

Най-голямата тайна на Ани Салич е разкрита. Новинарката крие първия си брак, ето с кого е бил

Иван Димитров Пешев март 21, 2024
sdfvdsbfdbgnghnhjjmjh.png

Не един, а цели два брака има зад гърба си топновинарката Ани Салич. Въпреки че почти целият й живот е на показ заради телевизионното й дълголетие, само най-близките хора от обкръжението й знаели, че преди да срещне сърбина Бранко и да му роди две деца, водещата е имала и друг съпруг, пише „Ретро“.

Новината потвърждават нейни колеги, които помнят първите й стъпки на малкия екран. Тогава Салич се представяла с фамилията Златанова. Така и поискала да я изписват на екрана в началото на стажа й в Нова телевизия. По онова време Ани била едва 20 и не обичала хич да говори за личния си живот.

Единственото, което се знае за първия й съпруг, е, че е бил крупен строителен предприемач с големи възможности. Бракът им обаче не просъществувал, тъй като Ани не искала да бъде просто милионерша, а желаела да прави шеметна кариера на малкия екран. Тогавашният й мъж не искал толкова амбициозна половинка, а жена, която да бъде всеотдайна домакиня.

Именно заради разминаване във вижданията и характерите бракът им се пропукал и разводът минал по бързата процедура и по взаимно съгласие. Журналистката не придобила нищо от богатството на бизнесмена, но била доволна, че не загърбила работата си в името на любовта.

Именно професията я среща с втория й съпруг и баща на двете й деца Бранко, който тогава бил технически директор в Би Ти Ви. Двамата се женят през 1998 г., а почти 20 години след това последва и раздялата им. След като прекратиха отношенията си, новинарката бе засичана на публични места с различни господа, с които бе спрягана, че излиза на романтични срещи. Тя обаче не потвърди за нито един от тях, че е бил неин партньор.

До пролетта на 2022 г., когато се разбра, че тв звездата живее на семейни начала с бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

Любовната им приказка продължава вече повече от 2 години, в които двамата са неразделни, макар да не афишират отношенията си публично. В навечерието на 50-годишния си юбилей в свое интервю новинарката си пожела да изживее „спокойна любов“ и желанието й се сбъдна.

Според близки до двойката двамата били сродни души. Говори се, че са и сгодени заради внушителния и лъскав пръстен, който Ани сложи на ръката си малко след старта на отношенията им. Брак обаче все още не били сключили, макар да са разведени с бившите си партньори. Ако стигне до венчило, това ще е трети сватбен марш за журналистката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова: Такова чудо не съм виждала! Знаете ли Кирил какво ми казва, като ме види сега
Next: В този наш град търсят работници с 3-4 хил. заплата, два месеца отпуск и много бонуси – глад за кадри

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.