Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-добрите съвети от стар градинар, с които градината ви ще стане най-прекрасната без изкуствени торове и отрови
  • Новини

Най-добрите съвети от стар градинар, с които градината ви ще стане най-прекрасната без изкуствени торове и отрови

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
grdddassyasjasf.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На вашето внимание Ви предлагаме тези изключително ценни съвети от стар градинар, с които ще имате градина за пример. Ние знаем, че всеки иска да ползва екологично чисти зеленчуци от градината, така че ако следвате тези съвети няма да сгрешите.

Йод за зелето. Добавете 40 капки йод в кофа с вода. Когато кочанът започне да се образува, полейте зелето с водата около 1 литър.

Ускорете поникването. Семената ще покълнат по-бързо, ако се накиснат в разтвор на водороден пероксид (4%) за 12 часа (зеле), а семената от домати и цвекло – за 24 часа.

 

За дезинфекция на семената (вместо калиев перманганат) ги третирайте с 10% водороден пероксид в продължение на 20 минути. Съотношението на разтвора и семената е 1:1. След това семената се измиват и изсушават.

Чай за лука. Чаят се сварява и с него се подхранва лука. Поставете под всяка луковица торбичка с чай при засаждане. Лукът няма да боледува.
След дъжд. Картофената реколта ще бъде три пъти по-голяма, ако кълновете от картофите (10-12 см) се разпръснат веднага след дъжд или силно се напоят. След това ще се образуват допълнителни стволове, върху които след известно време ще се появят грудки.

 

Бананов тор. Вземете бананови кори, залейте ги с вода (например в 3-литров буркан), изчакайте, докато на повърхността се образуват мехурчета: полейте вътрешните цветя. Можете да доливате вода към старите кори и да добавяте нови.

Мая за цветята. 100 грама сурова мая се разтваря в 10 литра вода. Поливайте всички растения, включително цветята на закрито, веднъж месечно. Резултатът ще бъде буен растеж.
Профилактика с чесън. Инфузията от чесън укрепва имунната система на растенията.

 

Изсипете 4-5 скилидки чесън в 1 литър вряща вода и го оставете да се вари в продължение на 20 минути. Полученият разтвор се добавя към водата за поливане – 1 супена лъжица на 1 литър вода – важи за всички растения.

Солена почва. Ако цвеклото образува червени листа, това означава, че в почвата няма достатъчно натрий. Необходимо е цвеклото да се напои със саламура. За да направите това, разредете една чаша сол в 10 литра вода. Това е достатъчно, за да се получи солена почва.

Ето как доматите в градината да ви зарадват с изобилна реколта!

Преписах тази полузабравена старомодна рецепта преди време от един стар вестник, но нямах време да изпробвам всичко. Най накрая се реших да го направя миналата година.

Рецептата е много проста:

В 3-литров буркан изсипете 2,6 – 2,7 литра вода без хлор (дестилирана), добавете 100 грама мая, разредена в топла вода и 0,5 супени лъжици захар. Покрийте с марля, дръжте бурканът топъл, като понякога разклащате съдържанието. Разтворът е готов, когато ферментацията приключи.

Аз използвам една чаша мая за 10 литра вода и напоявам растенията по 1 литър за всеки храст.

През лятото направих три такива подхранвания. В резултат на това, реколтата беше отлична! Храстите на доматите станаха силни, нямаше изгаряния по плодовете, растенията лесно издържаха на жегата и лошото време.

Но най-голямата изненада беше, че доматите продължиха да зреят и да ни радват през октомври, независимо от дъждовете и студените нощи. Най-важното – никаква фитофтороза! Разбира се, може би тайната не беше само в дрождите. Значителна роля изигра компостът и мулчирането. Но крайният резултат донесе голяма радост.

Още нещо:

Говорейки за дрожди, миналата година, по съвет на градинарите, когато засаждах разсада, сложих в дупката на доматите шепа стрити сухари и дървесна пепел, в средата на лятото, трябваше да връзвам чорапи на стъблата и да ги закрепям за колчета – растенията се развиха толкова силно! Не бях виждал нещо подобно преди. Стъблата бяха с диаметър 2,5 см и високи 2 м (сорт кардинал).

Опитайте тези съвети и сами ще се убедите в резултатите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече ни готвят балтията: Излезе ценоразпис с новите цени за шезлонг и чадър на плажа за 2023
Next: Млад мъж обявява колата за продан, за да лекува болното си куче, но не очаква помощта която получава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.