Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-младият ходжа Алейдин Тахиров: За да ти върви в живота, не завиждай и не мисли лошото на никого
  • Новини

Най-младият ходжа Алейдин Тахиров: За да ти върви в живота, не завиждай и не мисли лошото на никого

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
dsfvsdkbfdkbkgfnkghn.png

41-годишният Алейдин Тахиров е най-младият ходжа в България. Той е българомохамеданин – помак, а не турчин. Родом е от с. Бенковски, край Златоград, в момента живее в Мадан, Смолянска област. Зет на къща е, семеен с две деца.

Завършил е ислямско духовно училище в Русе и Шумен. 14 години вече има дарбата от Всевишния да помага на хората чрез Корана.

– Алейдине, от кога имаш дарбата да гледаш и помагаш на хората?

– През 2002 г. за 5 – 6 дни изпаднах в кома без никакво премеждие. Тогава на сън ми се яви старец с дълга бяла брада, може би е бил Аллах – Господ и ми проговори на български език, а не на турски или арабски. Каза ми: „Алейдине, за в бъдеще ще те надаря с дарба да гледаш и помагаш на хората, да им откриваш и разваляш магии, но няма да правиш. Ако се полакомиш за много пари, отново ще ти взема дарбата обратно“. Оттогава насам взех да помагам на хората из цялата страна, та и в чужбина, независимо от религията им.

– Как се сдоби с тази свещена книга Корана, с която работиш и помагаш?

– Книгата ми е наследствена от прадядо и дядо ми, които също бяха ходжи. Написана е на стар арабски език, а не на турски. Всеки имам – ходжа може да чете на нея, но не всеки има моята дарба да усеща проблемите на хората и да им помага.

– Какво казваш на даден човек, когато дойде да му гледаш?

– Когато някой дойде при мен, аз му казвам какъв му е проблемът, а не го питам, както правят мои колеги. Започвам от миналото на човека, за да се увери той колко му вдъхвам доверие; преминавам през настоящето и бъдещето, казвам за здравословни проблеми, бракове, деца, работа, ако има имот за продаване, дали ще се продаде или купи; ако има направена магии – кой ги е направил, къде са, с каква цел са направени и съобщавам първата буква на човека, който я е направил /дали е близък, роднина, комшия/ и т. н.

– Ако ти предложат голяма сума пари, склонен ли си да направиш магия?

– Който гроб копае други му, сам пада в него. Няма ненаказано зло или добро. Който не ми вярва, може да ме изпробва чрез свои близки и познати, че магии не правя под никакъв предлог – нито бели, нито черни, защото това е грехота от Всевишния, а само развалям. Искам да подчертая, че когато развалям магии, го правя пред човека, за да види с очите си. Правя и защита, която си влиза в цената на развалянето, като давам гаранция, че 7 години дадения човек магия не може да го хване, дори и да искат наново да му направят. Не съм като някои мои колеги, които ги дават по телевизията и казват: „Прати ми толкова пари с пощенски запис, а аз ще ти върна колет по пощата“, това не е редно и е един вид шарлатанство.

– Длъжностни лица идват ли при теб за помощ?

– Девизът ми е: „Не обичам да се хваля, нека хората говорят за мен!“. Радвам се и се гордея, че на мен се доверяват хора от полицията, митницата, общината, съда, болницата, учители, бизнесмени и др. Някои от тях ме търсят за втори, дори и трети път. Ако не са останали доволни от първата ни среща, едва ли ще ме търсят отново и ще довеждат при мен свои близки и познати. 90% от клиентите ми са жени, може би те повече вярват на тези неща.

– Много хора ли се обръщат към теб? Разкажи за някои по-интересни случаи от нашия край.

– Това са отзиви на хора, които са се обаждали по телефона, за да ми благодарят. Вижте ги, прочетете ги и се позамислете…

Д. И. от с. Сива река: „Миналата година през април ходих при него да ми гледа в Хасково. Каза ми, че имам направена магия, която е скрита зад огледалото в коридора на къщата ми, и е причина за семейните здравословни проблеми. Още на следващия ден, след като ходжата развали магията, нещата започнаха да се нормализират. Да е жив и здрав и все така да помага на хората“.

Н. М. от с. Капитан Андреево: „Преди Нова година бях при ходжата, когато имаше приемен ден в Харманли. Каза ми, че сина ми има направена магия, хвърлена в гаража ни. Бяха му сторили така, че да не ни иска и да не се прибира вкъщи. На сила да се ожени за 5 години по-голяма от него ромка, която на всичкото отгоре бе разведена и с дете. След като Алейдин развали магията връзката на сина ми с тази ромка приключи и сега вече той си споделя всичко с мен и баща му, уважава ни и започна нова работа“.

С. В. от с. Пъстрогор: „По-миналата година бях при ходжата, когато беше тук. Не вярвах в него, но вече вярвам, защото над 1 г. съпругът ми е по-различен от преди. Пие алкохол по-рядко, а когато го прави е само по празници, и то по малко. Живо и здраво да е това младо родопско и истинско момче, което за мен наистина има дарба и помага. Препоръчвам го на всеки, който е вярващ и не се подиграва с такива неща“.

В. П. от Любимец: „В началото на миналата година ходих при него, когато беше в Димитровград. Двамата с мъжа ми бяхме вдигнали ръце от 23-годишният си син, който постоянно ни тормозеше и изнудваше за пари, за да си купува марихуана. Но след като решихме за последно да пробваме при родопски ходжа – само при ходжа не бяхме ходели, останахме много доволни. Вече половин година има коренна промяна у сина ни. Евала правим на Алейдин. Халал да са му парите, които му дадохме“.

К. Р., родом от с. Сладун, живее в Свиленград: „Със съпруга ми ходихме при Алейдин през 2012 г. за последен опит и помощ. От 6, 5 г. сме зедно като двойка, но нямахме деца. Беше ни омръзнало да ходим по болници, доктори, гледачки и врачки. Но след като наша приятелка от Хасково ни препоръча Алейдин сега вече се радваме на прекрасно момченце на близо годинка. Затова искам да кажа на всички вярващи: Който търси, винаги намира без значение какво е, а, който се подиграва с такива хора, си получава заслуженото, когато Всевишният прецени. За мен Алейдин е един прекрасен човек“.

– Все пак идваш от Родопите и също имаш разходи. На какви цени работиш?

– Аз работя най-евтино в цялата страна спрямо моите колеги, някои от които вече даваха в „Господари на ефира“ как обират, изнудват хората и се подиграват с тяхната мъка, като например Светлина, Мария Мъглева, Тотевска, Адем Ходжа, Шериф ходжа… Те за едно гледане вземат от 150 – 200 до 300 лева, а за разваляне на магия и за уж лекуване на болести искат по 1 500, 2 000, 3000, 5 000 до 10 000 лв. При мен цената за едно гледане в Свиленград е 55 лв., а за разваляне на магия и лекуване на болести се изчислява според каноните на Корана и в зависимост от магията и здравословния проблем – дали е по-стар, или по-отскоро. Но моите цени не са космически като техните. Да не забравяме, че все пак идвам от Родопите и аз също имам разходи за хотел, пътни, храна… Влезте в Интернет, вижте отзивите за тях и за мен и сами си направете изводи и заключения на кого да се доверите.

Най-младият ходжа в България моли само за сериозни обаждания. Желателно е да се обаждат хора, които наистина имат нужда или проблем. Любопитни и невярващи да не го безпокоят, защото според Библията и Корана е грехота и срамота от Всевишния да се подиграваме с дарбата на даден човек, независимо дали е доктор, кмет, лечител, ходжа, поп и т. н. и със свещените книги. Който се подиграва, грехът си е негов. Аллах Господ забавя, но никога не забравя. Позамислете се!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Находка! Овчар откри бидон, натъпкан с €50 хил. И ял, пил, черпил
Next: Скръбна вест! Отиде си голям български поет!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.