Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Напрежението в Ергенът ескалира, Евгени с кардинални решения
  • Новини

Напрежението в Ергенът ескалира, Евгени с кардинални решения

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
egasyashasdastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Забавни предизвикателства, болезнени откровения и остри словесни престрелки ни очакват в следващите епизоди на най-романтичното телевизионно приключение „Ергенът“ в сряда и четвъртък вечер от 21:00 ч. по bTV. Наред с обичайните „захапки“ между претендентките, зрителите ще станат свидетели и на сензационен конфликт, който ще изисква незабавна реакция от страна на Евгени.

В сряда вечер (5 април) Наум ще пристигне в имението с писмо от „ергена“ с имената на поканените момичета на поредната забавна групова среща. Този път претендентките за сърцето на пианиста ще се превърнат в снайперистки и ще трябва да премерят сили в „безмилостна“ игра на пейнтбол.

 

На пръв поглед забавното предизвикателство ще стане повод за открито разделение, агресивен подход и сълзи от болка в очите на една от „улучените“ дами. Каква ще е реакцията на Евгени, кой ще е отборът, който ще разгроми противниковия лагер и ще завоюва победата, и каква ще е наградата, предстои да разберем утре вечер от 21:00 ч. по bTV.

Зрителите ще станат свидетели и на дългоочакваното за Пам романтично уединение с Евгени. Есеистката ще бъде откровена пред музиканта за трудния път, през който е преминала, и за негативните нагласи, с които се е сблъскала още преди да започне да се снима. Това ще окуражи Евгени също да разкаже за неодобрението, което е срещал в професията си, от хора, които не са вярвали в таланта му.

По време на вечерния коктейл Евгени ще предизвика участничките с празна покана за следващата индивидуална романтична среща, която ще връчи на дамата, успяла да го развълнува най-силно в хода на вечерта. За пръв път виртуозът ще раздаде розите си не на обичайната церемония, а още по време на коктейла.

 

Това ще амбицира момичетата да бъдат откровени до болка, а една от тях ще направи сензационно признание, че е имала отношения със семеен мъж, без първоначално да знае за това. Когато обаче е научила истината, тя не е имала смелост да сложи край на връзката им заради силната си обич към него. Как ще реагира Евгени на това откровение и дали то няма да повлияе на избора му коя от дамите да остави без роза, не пропускайте да разберете в „Ергенът“ по bTV.

В четвъртък вечер (6 април) Евгени ще отведе избраницата си за индивидуално усамотение на романтично пътешествие с лодка до „дървото на желанията“. В същото време останалите момичета в имението ще трябва да отговарят на провокативни въпроси, които са си задали анонимно в „Червената кутия на откровеността“. Между двата лагера в имението ще се разрази истинска буря, която ще доведе до ескалация на напрежението и открити словесни престрелки очи в очи, основани на обиди и нападки.

Осъзнавайки че започва да губи позиции, Валерия решава да предприеме мерки и да се активизира, за да си върне интереса от страна на Евгени. Какъв ще е подходът ѝ и дали ще е успешен, какво ще се случи, след като Евгени разбере, че в имението се е разразил един от най-грозните скандали до този момент, и какви ще са незабавните мерки, които ще предприеме – отговорите само в „Ергенът“ в сряда и четвъртък вечер от 21:00 ч. по bTV.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мечка дебне край село Мечковица, срещна човек и стана нещо неочаквано
Next: Даниел е с рак, бори се за живота си, за да продължи да е баща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.