Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът плаче с глас! Енергийното министерство вдига цената на тока
  • Новини

Народът плаче с глас! Енергийното министерство вдига цената на тока

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
eneneeasgasras.jpg

През зимата хората ползват средно по 800 киловат часа месечно, а през лятото – 300 киловат часа ток. Всичко над тези стойности ще бъде по цена на свободния пазар. Изчисленията на енергийните администратори представи на брифинг във ведомството си енергийният министър Росен Христов.

Данните, които са ни дали, показват, че се покриват над 90% от използваното от потребителите”, каза Христов и обясни, че в тези изчисления има резерв, за да обхване всички домакинства. Сега действащите цени остават до тези нива на потребления.

„Идеята ни е потребителите да имат възможно най-еднакви сметки за ток, парно и природен газ. В момента правим изчисления, за да видим дали има разлика. Когато това не е възможно, ще направим корекция, за да кажем – 100 киловат часа ток се равнява на определено количество газ за отопление на дадено жилище”. Това обяви на брифинг в енергийното ведомство.

Прехвъляне на диференциран пазар е възможно, след като има дефиниция за енергийна бедност, уточни той. „Идеята е да защитим тези, които имат нужда от защита. Смятаме да отложим либерализацията на пазара на енергийните потребители възможно най-дълго – до 2024 г.”, каза още енергийният министър.

Не изпускай тези оферти:

„Има потребители, които не могат да си позволят пазарните цени на тока. Гледаме да ги защитим, но бюджетът не го позволява това нещо”, каза Христов.

Той поясни, че Регламент за справяне с високите цени на енергията е приет в Брюксел на 6 октомври. „ Имахме и заседание на Кризисния щаб, след което в Министерството на енергетиката имаше среща с всички заинтересовани страни… Постигнахме балансирано решение – всички си тръгнаха еднакво недоволни от срещата”, обясни с усмивка Росен Христов.

Той поясни, че отоплението на дърва, въглища и пелети не се води към Министерството на енергетиката, а е към Земеделското министерство.

Fще:

Пазарът не можа да реагира своевременно, наложи се намеса на ЕК и държавата, за да вкараме коректив, което ще действа от 1 декември до 30 юни сл. г. По този начин оптимизираме печалбите в сектор енергетика. Това каза на брифинг служебният министър на енергетиката Росен Христов.

„Както вече обявихме, една от основните инициативи е еднаква да е цената на битовия потребител за отоплението на газ, парно и ток. Така ще избегнем хората да преминават от един начин за отопление към друг, което води до много разходи. Важно е битовите потребители да са защитени и с еднакви условия“, каза той и уточни, че се стремят уеднаквяване на сметките.

На въпрос въпрос от медии относно конкретни цени, той отговори, че се довършват анализи, точните цифри се уточняват и другата седмица се очаква да се предоставят всички детайли относно тази част от компенсациите.

По повод мерките за бизнеса, той уточни: „Вкарахме принцип на прозрачност, спазваме изискванията на европейската директива да постигнем целите за енергоспестяване. Компенсациите следващата седмица ще включват диверсифициран подход. По-големи компенсации ще получат фирмите, инвестирали във възобновяеми източници за електроенергия“.

Друга важна тема според министъра е диверсификацията на гориво за АЕЦ „Козлодуй“: „Работим по оттеглянето на зависимостта от гориво от Русия. Предходното правителство беше приело решение на МС, с което се ограничаваше този процес, като беше забранено участието в търга на компании, които имат елемент от руска технология в своя процес. Така се елиминираха няколко европейски компании. Буквално нямаше от кого да си снабдим гориво. Отменяйки това решение, си отваряме поле за разговори с няколко чуждестранни компании.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой доктор няма да ви напише рецепта за тази вълшебна смес с йод и аналгин – вдига на крака дори безнадеждни случаи
Next: Родопчанин отглежда най-скъпата подправка в света, печели 37 000лв. за 1 килограм

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.