Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване какво извадиха водолази от морето край плаж Нестинарка
  • Новини

Не е за вярване какво извадиха водолази от морето край плаж Нестинарка

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
fasshgdfhfgdhrhtr.png

Доброволци почистиха дъното на морето на плаж „Нестинарка“. Инициативата е на сърф училището, което беше отнесено от потопа в Царево. А идеята е догодина морето да бъде безопасно за къпане.

5 септември. Невижданият потоп в Царево отнася в морето едно от емблематичните сърф училища у нас, това на плаж „Нестинарка“ и унищожава цялата ивица. Още на следващия ден започва почистването на плажа, но огромна част от разрушеното от природното бедствие остава на дъното на морето.

 

„Няма как да се извади сърф училището, защото то  е на хиляди парчета и 90% от него бяха изхвърлени на плажа още първия ден. Основната ни цел е да сме сигурни, че плаж „Нестинарка“  е едно безопасно място за функционирането му.

Следващите години да могат да се практикуват водни спортове, да се къпят хората  и да е едно красиво място“, обясни пред България Он Ер управител на сърф училището Иван Кескинов.

Дънерите не е нужно да се вадят от морето, те ще се разградят. Металната конструкция подлежи на оглед и преценка дали може да се извади, защото е заровена. Главната идея днес е да съберем максимално дребния боклук и пластмасите – гуми, найлони, всичко, което може да се извади в чували. За големите неща ще трябва друга организация“, посочи водолазът Пламен Миховски.

Часове по-късно водолазите успяха да извадят от дъното на морето и метална конструкция, вероятно част от сърф училището.

„С тези парашути се вдигат тежки неща, които няма как да ги пренесем, защото първо консумираме много въздух и не е удобно, ергономично. Както виждате с тях може да вдигаме до 200 кг с всеки един парашут“, обясни водолазът Стефан Миринчев.

Оказа се, че работа по почистването на морското дъно е предизвикателство дори и за опитните водолази.

„Просто въздухът не ни стига, а има доста работа“, добави водолазът  Галин Байкушев.

Водолазите казват, че тази акция по почистването на морското дъно няма да е достатъчна и ще организират още преди началото на следващия летен сезон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)
Next: Страшна катастрофа с много ранени край Търново. Три коли се помляха, линейки не смогват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.