Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Никога не сте опитвали толкова вкусни патладжани! Мега рецепта за патладжан!
  • Без категория

Никога не сте опитвали толкова вкусни патладжани! Мега рецепта за патладжан!

Иван Димитров Пешев декември 12, 2024
Screenshot_28

Пълнените патладжани са едно от тези ястия, които съчетават простотата на приготвяне с невероятния вкус и аромат на свежи съставки. Тази рецепта е идеална за всеки, който търси нещо ново и различно, но същевременно лесно за приготвяне. С перфектната комбинация от патладжани, домати, чесън и кашкавал, това ястие е не само здравословно, но и подходящо както за обяд или вечеря, така и за специални поводи. Независимо дали сте опитен готвач или просто любител, тази рецепта ще ви впечатли със своята лекота и вкус.

Необходими съставки:

  • 2 патладжана
  • 2 скилидки чесън
  • сол, черен пипер, италиански подправки
  • зехтин
  • 2 домата
  • 130 грама кашкавал
  • копър (може да използвате магданоз или рукола)

Начин на приготвяне на пълнен патладжан като хармоника:

Започнете като направите разрези в патладжаните, както е показано. Това ще позволи на подправките и соса да проникнат по-добре в патладжана и да го направят още по-вкусен.

Сложете чесъна през преса и го смесете със сол, черен пипер и италиански подправки. Добавете зехтин и разбъркайте добре, за да се получи хомогенна смес.

Намажете патладжаните с получената смес, като се уверите, че са добре покрити отвсякъде. След това нарежете доматите и кашкавала на малки парченца и ги добавете върху патладжаните.

Пълнен патладжан като хармоника

Отново намажете патладжаните с останалата част от соса. Поставете ги в предварително загрята фурна на 180°C (360°F) и печете за 40 минути.

Пълнен патладжан като хармоника

След като патладжаните са готови, извадете ги от фурната и поръсете с нарязан копър или друга зелена подправка по ваш избор.

Пълнен патладжан като хармоника

Патладжанът е готов за сервиране! Това ястие е идеално както за обяд, така и за вечеря, а също така може да се поднесе на празнична трапеза. Комбинацията от свежи домати, ароматни подправки и топен кашкавал прави тази рецепта неустоима. Надяваме се да ви хареса! Приятен апетит с този пълнен патладжан като хармоника!

Continue Reading

Previous: Моята годеница планираше да заключи дъщеря ми, за да я изключи от нашата сватба. Подслушах и съставих план
Next: Извънредно: Тежка катастрофа смрази България току що, загина…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.