Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова трагедия: 25-годишен блъсна колата си в дърво и загина
  • Новини

Нова трагедия: 25-годишен блъсна колата си в дърво и загина

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
tragiaeidqidiq.jpg

25-годишен мъж загина при катастрофа в Пазарджишко. Той е самокатастрофирал на пътя между селата Величково и Юнаците, съобщиха от ОДМВР-Пазарджик.

Сигналът за инцидента е получен в 20,30 часа снощи. На място отиват екипи на полицията, пожарната и „Спешна помощ“. Автомобилът, управляват от 25-годишния, е напуснал пътното платно и се е ударил в дърво край пътя. Шофьорът е загинал на място.

Тялото е откарано за аутопсия, а на мястото е извършен оглед. По случая е образувано досъдебно производство.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

Загинаха двама полицаи при опит да спрат автобус с нелегални мигранти в Бургас.

Това, което се е случило около 5 часа сутринта на кръговото кръстовище „Трапезица” в Бургас, действително е ужасяващо. Трафикът от Созопол в посока УМБАЛ-Бургас е отцепен. Със сигурност става дума за преследване на автобус с надпис „Virginia-M”. Номерът е чужд, но има обозначение, че служи за провеждане на екскурзии, пише „Флагман“.

Вероятно екипът от помляната полицейска кола е опитал да помогне на свои колеги. Автобусът, подгонен от автомобила, е идвал по трасето от Созопол и покрай бензиностанцията на „Лукойл” вдясно.

След преследване: Автобус с мигранти блъсна патрулка в Бургас, има загинали полицаи

Старата голяма машина не е могла да вземе лекия завой наляво на кръговото. Тя буквално е избила загражденията и е влетяла в градинката, където има два павилиона, напълно разрушени. По всяка вероятност премазаната полицейска патрулка е идвала в помощ на колегите си по бул. „Сан Стефано”, откъм Билковата аптека, когато са били отнесени от автобуса.

Още не е ясно какво е състоянието на намиращите се вътре полицаи. В градинката има 20-25 мъже, между които и момчета на по 10-12 години, отдалеч виждаме и една жена. Багажното на автобуса и вътрешната му част са изкорубени напълно.

Със сигурност има тежко пострадали и сред бежанците, защото са били в багажното отделение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията отцепва периметър в момента, вижте чий труп е проснат до релсите в Пловдивско
Next: Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.