Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова трагедия: 25-годишен блъсна колата си в дърво и загина
  • Новини

Нова трагедия: 25-годишен блъсна колата си в дърво и загина

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
tragiaeidqidiq.jpg

25-годишен мъж загина при катастрофа в Пазарджишко. Той е самокатастрофирал на пътя между селата Величково и Юнаците, съобщиха от ОДМВР-Пазарджик.

Сигналът за инцидента е получен в 20,30 часа снощи. На място отиват екипи на полицията, пожарната и „Спешна помощ“. Автомобилът, управляват от 25-годишния, е напуснал пътното платно и се е ударил в дърво край пътя. Шофьорът е загинал на място.

Тялото е откарано за аутопсия, а на мястото е извършен оглед. По случая е образувано досъдебно производство.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

Загинаха двама полицаи при опит да спрат автобус с нелегални мигранти в Бургас.

Това, което се е случило около 5 часа сутринта на кръговото кръстовище „Трапезица” в Бургас, действително е ужасяващо. Трафикът от Созопол в посока УМБАЛ-Бургас е отцепен. Със сигурност става дума за преследване на автобус с надпис „Virginia-M”. Номерът е чужд, но има обозначение, че служи за провеждане на екскурзии, пише „Флагман“.

Вероятно екипът от помляната полицейска кола е опитал да помогне на свои колеги. Автобусът, подгонен от автомобила, е идвал по трасето от Созопол и покрай бензиностанцията на „Лукойл” вдясно.

След преследване: Автобус с мигранти блъсна патрулка в Бургас, има загинали полицаи

Старата голяма машина не е могла да вземе лекия завой наляво на кръговото. Тя буквално е избила загражденията и е влетяла в градинката, където има два павилиона, напълно разрушени. По всяка вероятност премазаната полицейска патрулка е идвала в помощ на колегите си по бул. „Сан Стефано”, откъм Билковата аптека, когато са били отнесени от автобуса.

Още не е ясно какво е състоянието на намиращите се вътре полицаи. В градинката има 20-25 мъже, между които и момчета на по 10-12 години, отдалеч виждаме и една жена. Багажното на автобуса и вътрешната му част са изкорубени напълно.

Със сигурност има тежко пострадали и сред бежанците, защото са били в багажното отделение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията отцепва периметър в момента, вижте чий труп е проснат до релсите в Пловдивско
Next: Слава Севрюкова предсказа: Мъж на 44 г. ще спаси България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.