Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ с разбивка за размера на пенсиите за различните възрастови групи
  • Новини

НОИ с разбивка за размера на пенсиите за различните възрастови групи

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
nasnaosnasinpan.jpg

Хората над 95 години у нас получават най-ниски пенсии за стаж и възраст, показват данните на НОИ за миналата година. Те взимат средна пенсия от 356,71 лв.

90-94-годишните получават следно по 377,38 лв. на месец, а 85-89-годишните – 386,71 лв. Трите групи са близо 10 на сто от всички пенсионери, които получават пенсия за стаж и възраст, изчисляват експертите.

Най-високи пенсии получават младите пенсионери, които най-често са хора, работили в условията на първа и/или втора категория труд, придобили право на пенсия на по-ниска възраст. Тук са включени и пенсионери, които са военнослужещи, полицаи и други ползващи специален режим на ранно пенсиониране.

Пенсионерите на възраст между 40 и 44 години и между 45 и 49 години получават съответно 1 258,29 лв. и 1 064,96 лв. В тези групи попадат 792 души.

Не изпускай тези оферти:

Следват групите на 50-54-годишните, които взимат средно 927,19 лв., и 55-59 годишните със средна пенсия от 877 лв. Общо в тези групи попадат 40 435 пенсионери или под 3 на сто от всички 1 500 953 души с лични пенсии за стаж и възраст.

По отношение на пола мъжете, попадащи във възрастовата група между 40 и 44 години и между 45 и 49 години, са с най-висок среден основен месечен размер на пенсията, съответно 1 258,29 лв. и 1 088,06 лв.

При жените най-много на месец получават тези на 50-54-години – 900,87 лв. и 55-59-годишните – 690,20 лв. Най-ниски са пенсиите отново на най-възрастните. Над 95-годишните мъже пенсионери получават средно по 479,36 лв., а дамите – по 305,71 лв.

Средно пенсионерите у нас получават пенсия 21,4 години. Запазва се тенденцията продължителността на получаване на пенсия при жените да е доста по-висока от тази на мъжете. Жените взимат пенсия средно 24,3 години, докато мъжете – 18,5 години или те получават пенсия с 5,8 години по-дълго.

Работилите при условията на първа категория труд получават пенсия средно 30,3 години (жени – 29,5 години, мъже – 30,5 години), втора категория – 28,0 години (жени – 28,6 години, мъже – 27,7 години), а при трета, най-масовата категория – 25,4 години (жени – 27,0 години, мъже – 21,4 години).

Още за пенсиите от политиците:

„Бойко плаши, че няма да има пари за пенсии. Няма, ако ги дадете с Радев за нови самолети. Всички само обещаваха, ние направихме конкретни неща за Северозапада“, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова във Видин в отговор на предупреждението, което Борисов отправи по-рано, че декември може да няма пари за пенсии.

Лидерът на БСП бе във Видин, където продължи обиколката си в страната. Нинова бе ридружена от водачът на листата на левицата в дунавския град Филип Попов и цялата листа на БСП.

„Страната има нужда от стабилно управление и предвидимост. В последните три парламента ние бяхме стабилната, диалогична, предвидима и последователна партия. Знаехме какво трябва да се направи и го постигнахме. Имахме програма и я изпълнявахме. Преведохме страната и хората по-леко през трудните зимни месеци.

Замразихме цената на тока за домакинствата, увеличихме майчинство, заплати и пенсии, направихме безплатни детски градини. Но това не е достатъчно, защото инфлацията го изяжда. Трябва да продължим с вдигането на доходите“, заяви Корнелия Нинова, цитирана от dir.bg.

И посочи, че всички опити на ГЕРБ отсега да внушават, че трябва да се режат социални разходи, ще срещнат категоричния ни отпор.

„Те ще се опитат да го направят, защото ще подкрепят решението на служебния кабинет Радев за плащане на нови 8 самолета F-16. Затова им трябват над 2 млрд. лв. Ще ги вземат от пенсии и заплати.

Затова отсега Борисов лъже колко е страшно и няма да има пенсии. Да, няма да има, ако ги дадат за самолети. Ние сме категорично против. В този момент тези пари трябва да отидат при хората, за да посрещнат зимата. Те трябва да бъдат социален щит срещу кризата“, каза лидерът на БСП.

„Всички политици години наред обещават грижа за Северозапада и като вземат властта забравят. Ние не забравихме. Свършихме конкретни неща. Изготвихме проект за възстановяване и разширяване на индустриална зона Видин.

Тя е перла, защото се намира на прекрасно място- връзка с Европа. Осигурихме финансиране, но правителството беше свалено. В новото правителство ще довършим проекта. Тази зона може да осигури производство и работни места за целия северозапад.

Оздравихме държавното предприятие „ЕЛ БИ Булгарикум“ и осигурихме за клона във Видин финанси да си закупят собствени камиони за транспортиране на млякото. Договорихме в Брюксел половината от парите по европейските програми да бъдат за слабо развитите региони, какъвто е Северозападният. Оценявайте ни по свършеното, а не по голи обещания“, посочи още лидерът на БСП.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог предупреди! България е в голяма опасност! Ставаме като Ливан, ако дойде
Next: Нe oтxвъpляйтe това и cлeд 2 чaca щe имaтe пoвeчe пapи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.