Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки
  • Новини

Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
nqnmasnmamsn.jpg

Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го още щом влязох в магазина.

Бил ми е учител. Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил.

На касата бях зад него и наведох глава за да не ме познае, някак притеснен. Беше си заключил колелото до моето и когато излязох се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час разговор.

Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева за 40 години даскалство.

Не изпускай тези оферти:

Има син и дъщеря, отдавна заминали за Германия. В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях защото почти не говорели български му дотежало. Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат.

„Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме, но ме е жал за младите!“

Този човек, когото съжалих, всъщност той съжаляваше мен. За това, че живея в родината си. В една умираща държава. Този човек ме учеше на родолюбие, а сега ми казваше, че родината ми умира. Убиват я.

Та, на всички боклуци наричащи се „управници“ искам да кажа – МАЙНАТА ВИ! Няма да ни убиете. Ще си платите за всичко. За всеки прокуден българин, за всеки съсипан живот, за всеки откраднат лев, за всеки изяден вчерашен хляб, за всяко българско дете незнаещо български! За това, че превърнахте родината ни в държава на мафията.

Ще водим тази битка до край и ще ви видя в затворите. И внуците ми ще говорят български…

Георги Борисов Георгиев, Фейсбук

Още интересни новини:

Астролозите прогнозираха, че от 23 октомври Сатурн ще завърши своята ретроградна фаза и ще повлияе благоприятно на следните 5 зодии до юли следващата година. Очакват ги огромни успехи във всички сфери – ето под кои знаци от зодиака са родени щастливците.
Овен

Новата позиция на Сатурн ще допринесе за вашия успех в кариерата. Има голяма вероятност да получите добри новини, особено ако отдавна се надявате на повишение. Това означава, че ви очаква не само увеличение на доходите, но и повишаване на репутацията ви на работното място.
Лъв

Сатурн ще транзитира във вашия зодиакален знак и в шести дом. Това ще доведе до развитие на вашите конкурентни способности, така че ще можете да победите всички противници без проблем. Учениците, родени под този знак, също ще получат по-добри резултати и по-добри оценки на всички изпити и състезания, в които участват. Освен това ви очакват добри новини по отношение на здравето, тъй като ще имате огромна енергия.

Везни

Сатурн ще транзитира във вашия зодиакален знак и в четвърти дом. Това означава, че ще имате късмет, особено по отношение на вземането на решения. Освен всичко друго, ако отдавна обмисляте покупка на недвижим имот или превозно средство, това ще е подходящият момент да го направите. Освен това това време ще бъде благоприятен период за ремонт или строеж на нов дом. Има и възможности за увеличаване на доходите.
Стрелец

Сатурн ще премине през вашия втори дом. Това означава, че през следващия период ще успеете да контролирате финансовите си разходи и ще използвате спестяванията си за по-голяма стабилност в бъдеще. Освен това доходите ви ще се увеличат, както и успехът ви в работата благодарение на подкрепата на колегите.
Козирог

Най-накрая ще разрешите проблемите, пред които сте се изправяли по време на ретроградната фаза на Сатурн. Това означава, че сега ще имате възможност да насочите енергията си в правилната и продуктивна посока. Освен това ще бъде във ваш интерес да останете мотивирани и дисциплинирани през цялото време, тъй като това ще ви помогне да бъдете напълно фокусирани върху плановете си за кариера.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вежди Рашидов: Стоичков ми се обади разплакан! Каза ми
Next: Жената на Виктор Николаев проговори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.