Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромен плъх изскочи от канализация в Мексико
  • Новини

Огромен плъх изскочи от канализация в Мексико

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
pluhausuhash.jpg

Находката била открита след пороите в столицата

Работници в комунална компания в Мексико сити изпаднаха в шок, когато сред изхвърления боклук в канализацията извадиха и гигантски плъх.

Заради обилните дъждове канализационната система в мексиканската столица е била
задръстена, така че 22 тона различни боклуци били извадени на повърхността, пише
БГНЕС.

Заедно с всички отпадъци, на бял свят излязъл и огромен гризач с размерите на
малък автомобил.

Не изпускай тези оферти:

Шокираните работници обаче в крайна сметка установили, че става въпрос за костюм
за Хелоуин, който попаднал в мрежата на градския канализационен тунел.

Маскировката
за празника била там по неизвестни причини години наред, докато проливните дъждове
не я изкарали на повърхността.

Още интересни новини:

Една история за загубена в Балкана брачна халка, която била намерена случайно от две момчета и две момичета и върната обратно на съпруга, предизвика множество коментари в социалната мрежа, пише „Телеграф“.

Историята е от средата на януари, когато излезлите на разходка в района на връх Бузлуджа Шабан Шенол, Мерт Асанов и приятелките им Дилек Юмер и Вани Ко, студенти от старозагорския Тракийски университет, се натъкват на пръстена с гравирано на него лично име Zuleyha.

След кратък размисъл младежите започват издирване на собственика, който се оказал участник в една от групите „За Казанлък“ и не след дълго откликнал на въпросите им. Оказало се, че халката е загубена на 16 януари и търсенето й останало безрезултатно.

Още същия ден тя е върната обратно, а Zuleyha Emin ще напише в групата: “Здравейте, група! Искам да си изкажа благодарностите към добрите хора на този град.

В неделя мъжът ми си изгуби халката и на следващия ден се свързаха с нас съвсем непознати хора с добри сърца да ни кажат, че са ни намерили халката и са ни открили по надписа на нея. Неведнъж съм го казвала “обичам го този град”! Добре, че ви има, добри хора! Вани Ко, Шабан Шенол, Mert Asanov, Dilek Yumer и Йоана Цветкова-Комитова“.

Десетки са коментарите под тази благодарност, мнозина изразяват възхищението си от стореното, някои съветват загубилия брачното свидетелство Шенол, известен в Града на розите стоматолог, друг път да внимава повече. Не липсват и иронични подмятания от сорта, че може би халката е била свалена от пръста на собственика й заради „забежка“ с друга жена в планинските усои. Съвсем сериозно Вани Кол отвръща, че преди да се обадят на потърпевшото семейство, са направи свое проучване и са се убедили в обратното.

„Фейсбук е зло, което ни откъсва от реалността, но ето че в този конкретен случай мрежата се оказа полезна, за да върне обратно на собственика нещо ценно за него. Ценно не заради стойността на благородния метал, а защото е свързано с конкретен щастлив миг от живота му.

Радвам се, че има такива млади хора като Вани, Шабан, Мерт и Дилек. Пиша го съвсем сериозно, защото всеки ден сме заливани от черни новини за техни връстници, за които добротата и съпричастността не означава нищо!“, коментира възрастна казанлъчанка, чиято малка вила в местността Старите лозя за пореден път е била обект на кражба от незнайни злосторници.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям срам: ООН извади България от класацията на развитите страни и вече сме зад Албания, Сърбия и
Next: Страховита буря удари София, има наводнени булеварди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.