Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От преди минути: Тотален обрат с версията за убийството на таксиметровия шофьор
  • Новини

От преди минути: Тотален обрат с версията за убийството на таксиметровия шофьор

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
tsaotlasltastna.jpg

Полицията работи по две версии за смъртта на таксиметровия шофьор, съобщава БНР. Властите изясняват кой кого е нападнал и колко всъщност са били нападателите.

До инцидента се стигна след засичане на два автомобила в софийския квартал „Разсадника“.

Според първата версия починалият водач на таксито е бил нападнат от няколко души. Така твърди братът на жертвата, който първи пристигнал на мястото на инцидента.

„Изтичах до тука да видя какво става и с какво са го били, как са го били, не мога да ви кажа и аз“, казва роднината на таксиметровия шофьор.

Не изпускай тези оферти:

Втората версия, по която работи полицията, е дали задържаният 23-годишен мъж не е нападнат и удрян от познати на починалия водач.

Предстои да стане ясна и точната причина за смъртта на 34-годишния таксиметров шофьор. По случая вече има и образувано досъдебно производство.

Заради инцидента снощи близки на починалия шофьор протестираха за кратко пред 3-то РПУ в София, както и на бул.“Тодор Александров“. Кръстовището на „Орлов мост“ също беше затворено за няколко часа през нощта.

Близки на убития таксиметров шофьор са блокирали столичния бул. „Константин Величков“. Пропуска се движението само на градския транспорт, съобщи БиТиВи.

След смъртта на шофьора от тази нощ протестите не стихват. Хората казват, че искат справедлив процес и ще протестират докато това не се случи.

Припомняме, тази нощ при спречкване между млад мъж и таксиметров шофьор последният е починал от нанесени удари и намушкване с нож. На столичния бул. „Цариградско шосе“ таксиметрови шофьори бяха блокирали движението. Сутринта обвиненият за смъртта на шофьора бе задържан, а по-късно и обвинен.

Задържаният е на 23 години и е криминално проявен – шофирал е в нетрезво състояние. Той е нападнал таксиметровия шофьор заради навлизане в еднопосочна улица, като според информацията му е нанесъл удари и го е намушкал с нож. Водачът на таксито е починал преди да пристигне Бърза помощ.

Близки на убития мъж са блокирали цяла нощ булевард „Тодор Александров“, а таксиметрови шофьори се събраха на спонтанен протест и блокираха „Орлов мост“. Към момента ситуацията е спокойна и няма блокади, но таксиметровите шофьори се заканиха да организират голям общонационален протест.

Обвиниха 23-годишния мъж за смъртта на таксиметровия шофьор в събота в кв. „Разсадника“, научи Нова.

Той е привлечен под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлена средна телесна повреда. Задържан е за 72 часа.

В началния етап на разследването са извършени оглед на местопроизшествие, назначена е съдебномедицинска експертиза за изясняване на причината за смъртта на починалия, разпитите на свидетели са продължили и през нощта. Извършено и претърсване на лек автомобил, като протоколът е внесен в съда с искане на СГП за одобрението му.

След запознаване със събраните доказателства, наблюдаващият прокурор е преценил, че те са достатъчни за привличане на Й. И. към наказателна отговорност.

Предстои да бъде взето решение относно мярката за неотклонение на обвиняемия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натурално средство чести дробовете като прахосмукачка – Ползва се при бронхити и астма, изчиства слузта при пушачи
Next: Ще ви настръхне косата, когато разберете кой е убиецът от Разсадника

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.