Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто разбрах, че съседът си гледа банани у дома, направо полудях по тази идея и веднага поисках и аз да си посадя
  • Новини

Откакто разбрах, че съседът си гледа банани у дома, направо полудях по тази идея и веднага поисках и аз да си посадя

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
babanbnabnasnbask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Банан растящ в апартамент звучи невероятно, но е напълно възможно! Преди заради размерите си бананът е растял само в ботанически градини. Сега, благодарение на усилията на растениевъдите, това тропическо растение е възможно да се отгледа и у дома, а дори и да се събират плодове от него.

Израствайки на височина 10-20 см, тези растения започват да дават плодове на втората или третата година, а тези, които израстват до 50-70 см – още на първата. Те растат добре и плодоносят дори в малки апартаменти, давайки до 150 ароматни и вкусни плодове.

Развъждане на банани-джуджета
Бананите са кореноплодни растения. Засаждат се в почва, взета от почвата под стари липи, брези, леска, акация, но не от дъб, кестен или топола. Подходящ е само горният, най-плодороден слой с дебелина от 5-10 см. На една кофа почва се добавя по 1 литър добър хумус или биохумус, един 2-литров буркан речен пясък и половин литър дървесна пепел. Всичко се смесва добре и се залива с вряща вода. В саксията задължително трябва да направите дренаж, за да се оттича водата. Засадете банана по-дълбоко, защото той нараства до тогава, докато е възможно да образува допълнителни корени, а в бъдеще – ще дава високи добиви.

Засаденото растение поставете на светло на перваза на прозореца, или на разстояние не повече от 0,5 метра от прозореца. Полива се през деня умерено с вода. Почвата става рохкава на втория или третия ден след поливане. През зимата бананите трябва да се поливат рядко, особено ако температурата е под 18 градуса C.

През лятото изкарайте банана на остъклен балкон или в градината с другите растения. Защитавайте растението от пряка слънчева светлина. През лятото, листата му се пръскат с вода всеки ден, а през зимата – веднъж седмично. Пазете банана от течение! Още през есента го внесете вътре в дома, не чакайте докато нощите станат студени.

Вкоренени резници банан

Дълго ли трябва да се чака да даде плодове?

При добри грижи бананът започва да дава плодове с появата на 13 до 17 листа. В най-горната част на растението се появява лист с неправилна, пресечена форма във вид на сърце. След това горната част на ствола става по-дебела от тази, която е по-долу и от центъра на розетката с листа се показва голяма червено-лилава пъпка. Разтваряйки се, тя постепенно се спуска до пода. Красивият цвят радва очите цяла година! Докато горните плодове узряват, долните тепърва започват да се формират.

Как да се подхранва бананът?

Бананът се наторява от март до октомври – на всеки 10-14 дни, а през зимата – веднъж на 1,5-2 месеца. При това се редуват органични и минерални торове. При приготвянето на разтвора за подхранване не трябва да се слагат повече от 5-6 грама тор на 1 литър вода, за да не се изгорят корените. За подхранване на банана са подходящи органична тор (от кокошки или прасета), пепел, кървава вода след измиване на месо, безсолен рибен бульон (1-2 супени лъжици на 1 литър вода), зелено торене (2-дневна настойка от върхове на коприва, киноа и др.).

Химията не е позволена! Наторява се само на влажна почва. Аз се старая да го правя по-често, но с по-ниска концентрация. По-голям ефект от наторяването ще има ако растението се отглежда при добра светлина и нормална температура. Не трябва да се тори веднага след пресаждане, не се торят също болните и отслабнали растения.

Превенция от болести и вредители

Вредители и болести по бананите в нашите условия почти никога не се появяват. За профилактика веднъж в месеца можете да поръсвате почвата в саксията с тютюнев прах или със самият тютюн като я разрохвате на дълбочина не повече от 1 см, два пъти годишно поливайте със светлорозов разтвор на калиев перманганат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледичия, против кашлица, понижава кръвната захар, влияе добре на черния дроб и панкреас
Next: Тези две дупчици на гърба са много специални, защото имат специално предназначение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.