Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионерка с 6 апартамента, земи и гори прехвърли имотите си и почина мистериозно
  • Новини

Пенсионерка с 6 апартамента, земи и гори прехвърли имотите си и почина мистериозно

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
sfghfdjfgjtr.png

„Нова телевизия“ излъчи разследване на Вероника Димитрова за така наречента имотна мафия. В него се разказва за пенсионерка, която прехвърля имотите си на жители на „Факултета“, а след това умира мистериозно.

Гинка Иванова и Димитър Ташев се сдобиват с четири от апартаментите на пенсионерка от Плевен. По документи жилищата са прехвърлени с договор за издръжка и гледане в един и същи ден при един и същи нотариус, с пълномощни с пръстов отпечатък, който не е ясно дали е на възрастната жена. Освен четири апартамента в София, пенсионираната лекарка Нанка Калчева е имала и два в Плевен. Отделно е притежавала земи, гори и над 100 000 лв. в банковата си сметка.

В началото на пандемията възрастната жена е блъсната по стълби от неизвестен човек, разказва единият от наемателите, който е и ключов свидетел по делата.

В „Ботунец” ѝ се обаждат наемателите и я викат, че ѝ дължали пари, за да ѝ дадат част от сумата. Някакъв господин ѝ се обажда, откарва я с кола в „Ботунец”, след което той я зарязва и някой я бута по стълбите, а тя пада. Това за мен е криминален сюжет с предварително подготвен сценарий”, споделя Десислав Крумов.

Възрастната жена е приета в травматологията на „Пирогов”. Имала само един племенник, с когото се виждали рядко. Когато разбира, че Нанка Калчева живее сама, вече уволнената от болницата санитарка Мария Илиева ѝ предлага, след като бъде изписана, да я вземе в жилището си и да се грижи за нея. Хвали се и че се грижи за майката на бивш министър на здравеопазването.

След като се уверява, че има 6 апартамента, на 10 март 2020 г. санитарката взима възрастната жена в дома си в столичния квартал „Обеля”. Според познати на пенсионерката грижата обаче трае кратко и потвърждават това и в съда. „Тя се оплакваше, че като била в този апартамент, са ѝ давали хапчета, с които да може да спи. Според мен те са ѝ давали и други опиати, за да не може да знае какво върши. В някои от разговорите беше неадекватна и беше много сънлива”, споделя наемателят на починалата жена.

Приятелка на Нанка Калчева, която също е свидетелствала по делата, казва, че пенсионерката ѝ споделяла, че гледачите не ѝ дават нейните лекарства. „Дават ми една голяма таблетка и веднага вода. Не можела да не я глътне, защото те стояли там. Тя не смееше да каже къде се намира. Те не ѝ позволяваха. И телефона ѝ взимаха така както говори с мен”, продължава разказа си жената.

Заради липсата на адекватна грижа здравословното състояние на Нанка Калчева се влошава, показват експертизите по делата. На 26 март – две седмици след като я взима в дома си, близки на санитарката викат помощник-нотариус, който заверява пълномощни, с които да могат да се разпореждат с имотите на пенсионерката. Вместо с подпис, пълномощните са заверени с пръстов отпечатък, въпреки че всички експертизи по делата показват, че пенсионерката е можела да пише и да се подписва сама до последно. Това обясни Светла Костенска, която е адвокат на единствения племенник на Нанка Калчева, който се опитва да си върне жилищата, които му се полагат по наследство. „Според свидетелските показания на помощник-нотариуса Нанка Калчева не е могла да се разписва или да си изпише имената. На няколко пъти е пробвал, но не е могла, затова прибягва към поставянето на пръстовите отпечатъци. Вещите лица графолози установяват, че тя по безспорен начин е могла да се подписва и да си изписва имената. Нямало е недъг, нито тремор, тъй като и съдебно-медицинската експертиза го установява. Няма подобно заболяване, което да налага поставянето на пръстов отпечатък”, казва юристът.

Ден след като документите за прехвърляне на апартаментите са готови, съсед подава сигнал на телефон 112, че Нанка Калчева вика за помощ от жилището на санитарката. „Патрул отива на място, за да установи каква е причината възрастната жена да стене и да вика за помощ. И тя, дали е под страх, или каква е причината, просто казала, че е паднала”, допълва Светла Костенска.

Наемателят на Нанка Калчева Десислав Крумов подава сигнал до МВР, че се готвят да вземат апартаментите ѝ. Полицаи изземват оригиналите на документите, с които могат да се изповядват сделки. Въпреки това на 5 май 2020 г. четирите жилища в София са прехвърлени с договор за издръжка и гледане при същия нотариус, от когото са заверени и пълномощните.

9 дни след като жилищата са прехвърлени, Нанка Калчева умира. Причината за смъртта не е ясна. Доктор от траурна агенция, когото гледачите викат, пише, че е имала счупени ребра. „Причината за смъртта не стана ясна, тъй като ексхумацията беше направена в много късен етап – година и половина след като тя е починала. Съответно от останките ѝ не са могли да вземат никакъв материал, за да се стигне до едно категорично заключение”, казва адвокатът. По същата причина не може да се установи и на кого е пръстовият отпечатък на пълномощните, с които са прехвърлени апартаментите. Новата собственичка на две от жилищата на вече починалата пенсионерка се казва Гинка Иванова. В едното живее тя, другото го е препродала.

Гинка работи като хигиенист във фармацевтична фирма в София. Хващаме я преди началото на работния ден. Когато вижда камерата, тя тръгва да бяга. След това се заключва в тоалетна на бензиностанция и не излиза около 40 минути. Управителката на бензиностанцията се принуждава да извика СОТ. Когато екипът пристига, Гинка Иванова излиза от тоалетната, дегизирана с чувал за боклук на главата.

Другите два апартамента на възрастната жена са прехвърлени на Димитър Ташев от кв. „Факултета”, който има множество криминални регистрации. „Мария Илиева споменава, че Нанка Калчева не е познавала Димитър Ташев преди 26 март, както и Гинка Иванова. Впоследствие са се запознали. Всеки един твърди, че я е гледал, но не става ясно в образуваните съдебни производства кой наистина я е гледал и каква е причината тя да прехвърли имотите си срещу издръжка и гледане, като не е получила това гледане и издръжка”, казва адвокат Костенска.

Защо апартаментите са прехвърлени на Гинка Иванова и Димитър Ташев, пред съда вече бившата санитарка Мария Илиева дава различни обяснения. В началото и пред нас твърдеше, че новите собственици на жилищата са ѝ братовчеди, но не помнеше имената им.

Три години след първото разследване по случая има решение на съда на първа инстанция, според което договорите между вече покойната пенсионерка и гледачите ѝ са обявени за недействителни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съсед на Петър, който уби 15-г. дете в София, с шокиращо разкритие
Next: Имен ден: 25 прекрасни имена черпят днес, честваме Светата Дева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.