Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България
  • Новини

По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
dfvfdsbfgbdgngfmnhjm.png

Изключително успешна година изпраща българската военна промишленост.

„Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) в Сопот отчитат рекордните 828 млн. лв. нетни приходи от продажби за 2023 г., което е двойно повече спрямо предходната година. Това показват данните на дружеството. От компанията отчитат нараснало търсене на специална продукция на пазара. Затова се предвижда повишаване на капацитета с нови технологии и линии, като разходите за дълготрайни активи надвишават 20 млн. лв.

Обяснението е, че ВМЗ произвежда различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, които се купуват от страните от НАТО.

Работниците в държавната компания през последната година са се увеличили с близо 500 души до над 4100 души. Техните възнаграждения също постоянно се увеличават.

Допълнително възнаграждение преди Великден ще получат работещите във ВМЗ ЕАД – Сопот. То ще е в размер на една минимална заплата за дружеството.

Чисто в портфейла на всеки работещ в най-голямото държавно дружество от отбранителната промишленост ще влязат по около 760 лева.

Парите ще бъдат изплатени преди светлите християнски празници, съобщиха от ръководството на ВМЗ.

С това Съветът на директорите на ВМЗ продължава традицията от последните години да начислява по една минимална заплата преди Коледа и Великден.

Придобивката е договорена със синдикалните партньори и е на базата на добрите финансови резултати на дружеството. Синдикатите са доволни от ръководството на предприятието.

През последните две години ВМЗ е във възход. Очаква се, че и през 2024 г. приходите и печалбата му да растат. Дружеството е най-големият работодател в региона и интересът на търсещите работа в Подбалкана е насочен основно към него.

В същото време ръководството работи за повишаване на квалификацията на своите работници и служители като си партнира с професионалната гимназия „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот и Техническия университет в София.

ВМЗ – Сопот се развива много добре и е съживено през последните години. За разлика от лошото управление преди години, когато беше изправено пред фалит. Сега има поръчки и договори за две години напред.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си един от най-великите треньори по борба на България
Next: Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.