Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България
  • Новини

По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
dfvfdsbfgbdgngfmnhjm.png

Изключително успешна година изпраща българската военна промишленост.

„Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) в Сопот отчитат рекордните 828 млн. лв. нетни приходи от продажби за 2023 г., което е двойно повече спрямо предходната година. Това показват данните на дружеството. От компанията отчитат нараснало търсене на специална продукция на пазара. Затова се предвижда повишаване на капацитета с нови технологии и линии, като разходите за дълготрайни активи надвишават 20 млн. лв.

Обяснението е, че ВМЗ произвежда различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, които се купуват от страните от НАТО.

Работниците в държавната компания през последната година са се увеличили с близо 500 души до над 4100 души. Техните възнаграждения също постоянно се увеличават.

Допълнително възнаграждение преди Великден ще получат работещите във ВМЗ ЕАД – Сопот. То ще е в размер на една минимална заплата за дружеството.

Чисто в портфейла на всеки работещ в най-голямото държавно дружество от отбранителната промишленост ще влязат по около 760 лева.

Парите ще бъдат изплатени преди светлите християнски празници, съобщиха от ръководството на ВМЗ.

С това Съветът на директорите на ВМЗ продължава традицията от последните години да начислява по една минимална заплата преди Коледа и Великден.

Придобивката е договорена със синдикалните партньори и е на базата на добрите финансови резултати на дружеството. Синдикатите са доволни от ръководството на предприятието.

През последните две години ВМЗ е във възход. Очаква се, че и през 2024 г. приходите и печалбата му да растат. Дружеството е най-големият работодател в региона и интересът на търсещите работа в Подбалкана е насочен основно към него.

В същото време ръководството работи за повишаване на квалификацията на своите работници и служители като си партнира с професионалната гимназия „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот и Техническия университет в София.

ВМЗ – Сопот се развива много добре и е съживено през последните години. За разлика от лошото управление преди години, когато беше изправено пред фалит. Сега има поръчки и договори за две години напред.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си един от най-великите треньори по борба на България
Next: Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.