Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България
  • Новини

По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
dfvfdsbfgbdgngfmnhjm.png

Изключително успешна година изпраща българската военна промишленост.

„Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) в Сопот отчитат рекордните 828 млн. лв. нетни приходи от продажби за 2023 г., което е двойно повече спрямо предходната година. Това показват данните на дружеството. От компанията отчитат нараснало търсене на специална продукция на пазара. Затова се предвижда повишаване на капацитета с нови технологии и линии, като разходите за дълготрайни активи надвишават 20 млн. лв.

Обяснението е, че ВМЗ произвежда различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, които се купуват от страните от НАТО.

Работниците в държавната компания през последната година са се увеличили с близо 500 души до над 4100 души. Техните възнаграждения също постоянно се увеличават.

Допълнително възнаграждение преди Великден ще получат работещите във ВМЗ ЕАД – Сопот. То ще е в размер на една минимална заплата за дружеството.

Чисто в портфейла на всеки работещ в най-голямото държавно дружество от отбранителната промишленост ще влязат по около 760 лева.

Парите ще бъдат изплатени преди светлите християнски празници, съобщиха от ръководството на ВМЗ.

С това Съветът на директорите на ВМЗ продължава традицията от последните години да начислява по една минимална заплата преди Коледа и Великден.

Придобивката е договорена със синдикалните партньори и е на базата на добрите финансови резултати на дружеството. Синдикатите са доволни от ръководството на предприятието.

През последните две години ВМЗ е във възход. Очаква се, че и през 2024 г. приходите и печалбата му да растат. Дружеството е най-големият работодател в региона и интересът на търсещите работа в Подбалкана е насочен основно към него.

В същото време ръководството работи за повишаване на квалификацията на своите работници и служители като си партнира с професионалната гимназия „Ген. Владимир Заимов“ в Сопот и Техническия университет в София.

ВМЗ – Сопот се развива много добре и е съживено през последните години. За разлика от лошото управление преди години, когато беше изправено пред фалит. Сега има поръчки и договори за две години напред.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си един от най-великите треньори по борба на България
Next: Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.