Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подивял от ревност спортист уби жена си и направи нещо смразяващо
  • Новини

Подивял от ревност спортист уби жена си и направи нещо смразяващо

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
smraozroasras.jpg

Бразилският ММА боец ​​Луис Пауло Лима дос Сантос (44 г.) беше арестуван за убийството на съпругата си Елида (26 г.).

Жертвата била убита с няколко изстрела в дома им пред погледа на 6-месечния им син. След това ММА боецът увил тялото в чаршаф, качил го в колата си с помощта на пазарска количка и го хвърлил в река.

Дос Сантос дори отишъл в полицията, за да подаде сигнал, че жена му липсва, но записи от камери в сградата, в която живее,. ясно показват, че именно той изнася трупа й.

След като бил разкрит, ММА боецът сменил версията си и признал, че е убил жена си, но при самозащита.

Не изпускай тези оферти:

Според него тя първа е насочила оръжие срещу него.

От полицията започнаха разследване и установиха, че мотивът за убийството е ревност, но не пожелаха да разкриват повече подробности.

Още криминални:

45-годишният хирург Андреас Нидербихлер беше осъден на девет години затвор в Германия за умишленото убийство на омъжената си любовница Ивон М. Лекарят е злоупотребявал с кокаин и е сложил веществото в пениса си по време на орален секс с нея. В резултат партньорката му починала от свръхдоза.

Срещата на влюбените завършила със смъртта на 38-годишна жена през 2019 г. По време на интимност лекарят решил да постави кокаин в пениса си. Дозата била толкова голяма, че любовницата му починала след орален секс, пише DailyMail.

В съда хирургът твърди, че Ивон е била наркоманка и е знаела за кокаина. Съдът обаче го осъжда на затвора за девет години, но сагата с Нидербихлер, който получи в медиите прозвището „д-р кокаинов пенис“, не свърши дотук. Застрахователната компания завела дело и поиска от него да възстанови 11,5 хиляди паунда за лечението на любовницата му преди смъртта ѝ.

„Нидербихлер преди това отказал да плати на семейството на Ивон 25 000 британски лири като обезщетение, от които по 9 000 британски лири са за съпруга и сина на починалата жена, а други 7 000 британски лири за семейството ѝ за покриване на разходите по погребението“, гласи изявлението.

Въпреки самопризнанията на лекаря наркоман, съдът решава той да плати лечението на жената. Освен това по време на изслушванията по делото бяха разкрити нови шокиращи факти от живота на Нидербихлер. Оказало се, че по различно време той слагал кокаин в различни места и органи на другите си любовници, след което ги изнасилвал.

„Според следователите, той също така тайно е слагал кокаин в техните чаши за шампанско, червило и паста за зъби“, съобщава британският таблоид.

В същото време в интервю за Bild лекарят каза, че е давал наркотици на любовниците си само с тяхно знание, но съдът не му повярва и отхвърли жалбата срещу присъдата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синът на Андрей Луканов с нови разкрития за Тодор Живков, куфарчетата с милиони и кой е поръчал баща му
Next: Колко дни престоява на земята човешката душа на починал-Можете да забележите това с помощта на някои събития

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.