Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Попиляха Пъдев след този ход в Кой да знае, ето защо
  • Без категория

Попиляха Пъдев след този ход в Кой да знае, ето защо

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2025
Screenshot_19

Христо Пъдев се оказа голям дразнител, ако съдим по изобилието от коментари във фейсбук страницата на „Кой да знае“. Актьорът, който води един от двата отбора в забавното шоу на bTV, си навлече гнева на зрителите с това, което направи в последното издание.

Актьорът се изхитри и поиска да отговори на един от въпросите вместо колежката си Милица Гладнишка. И въпреки че това е в разрез с правилата на шоуто, все пак се случи.

Първоначално водещият Сашо Кадиев се възпротиви – именно защото не е по правилата – но след това допусна Пъдев да отскочи за малко до конкурентите си и да натисне вместо тях бутона.

Отговорът на Пъдев, който иначе твърдеше, че е сигурен, че това е вярното твърдение, се оказа грешен. И отборът на Милица Гладнишка загуби възможността да добави още 300 лева към сметката си.

Този ход на Пъдев провокира нещо страшно в мрежата! Особено след като на финалната права именно неговия отбор спечели сумата от 2701 лева – повече с късмет, отколкото с реални знания.

„Пъдев, ако спра да гледам това хубаво предаване, то ще бъде само заради твоето гадно и злобно поведение. Не можеш да я стигнеш Милица за съжаление. Кавалерството изобщо липсва в теб. Можеш само да се подмазваш“, гласи един от многото коментари в мрежата.

„Сашо хубаво реши да не разрешава на Пъдев да маркира отговора на отбора на Милица. Това не трябваше да се допуска. Тоя хитрец Пъдев…“, се казва в друг.

„Селски тарикат… Това не го прави нито умен, нито повече човек… Дребна душа без достойнство…“, атакуват още с реакциите си актьорът гневни зрители.

„Какъв е тоя Пъдев? Да се радва на незаслужено победа! Такава глупост! Не може да приеме, че Милица знае много и злобее.“

„Искам да попитам честно ли Пъдев се радваше като умопобъркан на тази победа?! Честно ли бе, Пъдев? А гостът в отбора на П. беше статист. Ако спра да гледам предаването, определено ще е заради г-н П. Единственият полезен ход беше да заложи всичко. Той пак с познания по аритметика успява. Важно!!! Познанията по аритметика не са познания по математика. Математиката е сложна наука, моля ви г-н П.“, диви се още един фен на продукцията в мрежата.“

„Пъдев се напъна да се прави на джентълмен, но… прецака Гладнишка. Уж усмихнат, пък злобен; уж на шега, пък ще се пръсне от амбиция“, гласят още гневни реакции.

Continue Reading

Previous: Не е нужно да купувате дафинов лист: Можете да го отглеждате у дома и да ви носи здраве и късмет
Next: Взривиха със сензационна новина за Кубрат Пулев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.