Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правосъдието ни като всичко останало – дъно! Условна присъда за сириеца, убил двама полицаи в Бургас
  • Новини

Правосъдието ни като всичко останало – дъно! Условна присъда за сириеца, убил двама полицаи в Бургас

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
sririeireiieccc.jpg

Условно наказание – 11 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок получи сириецът Масуд Абдо, след като призна вината си и сключи споразумение с прокуратурата по делото за трафик за бежанци. 

Той се е признал за виновен за това, че е наел автобуса, който причини смъртта на двамата полицаи при гонка в морския град. 

Присъдата, издадена днес, е само по обвинението за организиране на нелегален трафик и е окончателна. 

Днес министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, коментирайки зачестилите случаи на пострадали полицаи при гонка с нелегални мигранти, посочи, че тази присъда е недопустима. 

Не изпускай тези оферти:

Сириецът Масуд Абдо, който се разследва за съпричастност към трафикансткия канал за мигранти и автобуса, който през август уби двама полицаи край Бургас, днес получи 11 месеца условна присъда с 3 години изпитателен срокусловно от Пловдивския районен съд.

Сириецът, заедно с още трима български гражданин са признали, че в края на септември са помогнали на 20 чужденци от Мароко да преминат нелегално през България. Така групата успя да сключи споразумение със съда.

На 20-ти септември тази година те бяха заловени при транспортирането на 20 нелегални мигранти, сред които две деца в районите на Пловдив, Харманли, Средец, Бургас и Хасково.

Масуд Абдо е посочен като главен организатор на групата, а останалите трима – за негови помагачи – български граждани, които са осигурявали транспорт на мигрантите от турската граница и подслон в Пловдив, след което и български канал за бегълците от Сирия, Афганистан и Мароко.

Ефективна присъда получи един от помагачите му – Йордан Червенков, който ще лежи 3 месеца в затвора, тъй като има стари криминални прояви и предишно осъждане за друго престъпление. Неговата съпруга Пенка Червенкова получава условна присъда от 8 месеца, с тригодишен изпитателен срок. Двамата са от Средец и бяха задържани при спецакцията през август. Семейството се занимава с животновъдство, но е било привлечено като помагачи в логистиката и грижата за временното укриване на бежанците до тяхното извозване към вътрешността на страната.

След като чу присъдата си, Йордан Червенков колабира в съдебната зала и бе изведен за оказване на медицинска помощ, предаде БНР. Четвъртият в групата – Младен Димитров, също е с условна присъда.

От прокуратурата обясниха, че Масуд ще остане в ареста, докато срещу него тече разследване дали е участвал в осигуряването на автобуса, убил полицаите в Бургас през август.

Разследването го сочи като организатор на мигрантския канал при трагичния инцидент в Бургас. Междувременно се оказа, че избягалият в началото на месеца сириец от затвора в Стара Загора е брат на Масуд Абдо. Сириецът Той е осъден на година и половина затвор през 2021 г., след споразумение с прокуратурата, за това, че е подбудил трето лице да извърши грабеж на 1440 лв.

По-рано днес служебното правителство предложи промени в Наказателния кодекс, свързани с по-строги наказанията за хората, уличени в нелегален трафик на мигранти. Част от предложенията целят да се избегнат условните присъди, предлага се конфискация на превозните средства и глоби, когато превозното средство не е собственост на водача. МВР не може да бъде оставено само в тази борба, заяви вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Русия отново ще произвеждат Москвич след оттеглянето на Рено
Next: 30 години затвор получава убиецът на момичетата Семерджиев?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.