Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин не е на себе си. Кадиров заби нож в гърба на руския президент
  • Новини

Путин не е на себе си. Кадиров заби нож в гърба на руския президент

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
kadkakdaksdkasd.jpeg

Чеченският лидер Рамзан Кадиров обяви отмяна на частичната мобилизация за войната с Украйна, наредена от руския президент Владимир Путин.

Причината, изложена от него, е, че във войната вече са участвали 20 хил. чеченци и с това „спуснатият план“ е преизпълнен 54%. За какъв план говори Кадиров, не се уточнява.

„Призовавам населението, в частност любимите ни и уважаеми майки, да запазят спокойствие“, каза той, а часове по-късно нарече опитващи се да се отклонят от военна служба „хора втора категория“.

„Показателите бяха достигнати по-рано благодарение на нови подразделения на министерството на отбраната на Русия. Всички кандидати за служба преминаха през военния комисариат.

Не изпускай тези оферти:

Изпробвахме този механизъм от самото начало, още преди обявяването на частична мобилизация“, каза Кадиров, като добави, че в републиката имало „резерв от хиляди доброволци, които при необходимост, могат да попълнят редиците на защитниците на Отечеството“.

Още мнения за войната:

Целта на войната от гледна точка на Владимир Путин е крайно неясна. Русия не може да спечели тази война, но не знаем какви безумия може да извърши Путин. Това е най-големият риск. Това заяви пред БНР военният експерт Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната.

Според него обявената мобилизация цели допълнително да смачка хората в Русия. Всички недоволни ще бъдат или пратени на фронта, за да загинат, или пратени в затворите, или ще бъдат принудени да станат дезертьори, изгнаници в чужбина, обобщи той.

По думи на Шаламанов елитът в Русия е създаден изкуствено чрез насилие и репресия от съюза между КГБ и организираната престъпност.

„Този елит е свързан със зависимости, идеологическа обвързаност. След промените се превърна в елит от сътрудници на ДС и организирана престъпност на базата на куфарчета с пари от явни престъпления, търговия с наркотици и оръжия. Такъв елит не може да води Русия в правилната посока“, категоричен бе той.

Никой не иска война в света, освен Путин

Той определи като съществен проблем намесата на Путин, включително на тактическо ниво.

Според военния експерт реалните заплахи за страната ни са използване на ядрено оръжие, ядрена авария, масова бежанска вълна, ескалация на войната, засилени хибридни кибератаки.

„У нас не беше свикан Съветът по сигурността и не беше изработена ясна позиция, базирана на данни, на обмен на информация със службите на нашите съюзници.

Президентът свика консултативна среща, в която зададе някаква рамка, която премиерът сега следва, но тя отклонява фокуса на правителството от реалните заплахи и рискове, които нямат пряка връзка с агресията на Русия. Това е изместване на фокуса, дезориентация на сектора за сигурност“, смята Шаламанов.

Той отбеляза, че поради неумението да се управляват кризи, накрая те се стоварват върху армията – бежанска криза, наводнения, пожари, пандемия.

По негови думи армията е малка, с малък бюджет и с блокирана програма за превъоръжаване.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На летище Варна претарашиха багажа на съмнителен иранец, щяха да припаднат
Next: Трясък и сирени. Колите са на салата. Пожарникари са в потрес от меле край Русе

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.