Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин не е на себе си. Кадиров заби нож в гърба на руския президент
  • Новини

Путин не е на себе си. Кадиров заби нож в гърба на руския президент

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
kadkakdaksdkasd.jpeg

Чеченският лидер Рамзан Кадиров обяви отмяна на частичната мобилизация за войната с Украйна, наредена от руския президент Владимир Путин.

Причината, изложена от него, е, че във войната вече са участвали 20 хил. чеченци и с това „спуснатият план“ е преизпълнен 54%. За какъв план говори Кадиров, не се уточнява.

„Призовавам населението, в частност любимите ни и уважаеми майки, да запазят спокойствие“, каза той, а часове по-късно нарече опитващи се да се отклонят от военна служба „хора втора категория“.

„Показателите бяха достигнати по-рано благодарение на нови подразделения на министерството на отбраната на Русия. Всички кандидати за служба преминаха през военния комисариат.

Не изпускай тези оферти:

Изпробвахме този механизъм от самото начало, още преди обявяването на частична мобилизация“, каза Кадиров, като добави, че в републиката имало „резерв от хиляди доброволци, които при необходимост, могат да попълнят редиците на защитниците на Отечеството“.

Още мнения за войната:

Целта на войната от гледна точка на Владимир Путин е крайно неясна. Русия не може да спечели тази война, но не знаем какви безумия може да извърши Путин. Това е най-големият риск. Това заяви пред БНР военният експерт Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната.

Според него обявената мобилизация цели допълнително да смачка хората в Русия. Всички недоволни ще бъдат или пратени на фронта, за да загинат, или пратени в затворите, или ще бъдат принудени да станат дезертьори, изгнаници в чужбина, обобщи той.

По думи на Шаламанов елитът в Русия е създаден изкуствено чрез насилие и репресия от съюза между КГБ и организираната престъпност.

„Този елит е свързан със зависимости, идеологическа обвързаност. След промените се превърна в елит от сътрудници на ДС и организирана престъпност на базата на куфарчета с пари от явни престъпления, търговия с наркотици и оръжия. Такъв елит не може да води Русия в правилната посока“, категоричен бе той.

Никой не иска война в света, освен Путин

Той определи като съществен проблем намесата на Путин, включително на тактическо ниво.

Според военния експерт реалните заплахи за страната ни са използване на ядрено оръжие, ядрена авария, масова бежанска вълна, ескалация на войната, засилени хибридни кибератаки.

„У нас не беше свикан Съветът по сигурността и не беше изработена ясна позиция, базирана на данни, на обмен на информация със службите на нашите съюзници.

Президентът свика консултативна среща, в която зададе някаква рамка, която премиерът сега следва, но тя отклонява фокуса на правителството от реалните заплахи и рискове, които нямат пряка връзка с агресията на Русия. Това е изместване на фокуса, дезориентация на сектора за сигурност“, смята Шаламанов.

Той отбеляза, че поради неумението да се управляват кризи, накрая те се стоварват върху армията – бежанска криза, наводнения, пожари, пандемия.

По негови думи армията е малка, с малък бюджет и с блокирана програма за превъоръжаване.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На летище Варна претарашиха багажа на съмнителен иранец, щяха да припаднат
Next: Трясък и сирени. Колите са на салата. Пожарникари са в потрес от меле край Русе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.