Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата
  • Новини

Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
trasrasboasti.jpg

Работници не харесват 1700 лева начална заплата

Служители, кандидатстващи по обява за работа, не харесаха 1700 лева заплата. За това разказа предприемач с фабрика край Пловдив, предаде вестник Марица.

Шефът пуснал оферта, че търси работници на трудов договор с 8-часови смени и два почивни дни през уикенда. Длъжността включвала управление на машина без специална квалификация. Изисквала се единствено шофьорска книжка.

Трябва да ми се молиш, ако искаш да ме наемеш, писал младеж до предприемача, който търси работници

Не изпускай тези оферти:

Служители, кандидатстващи по обява за работа, не харесаха 1700 лева заплата. За това разказа предприемач с фабрика край Пловдив.

Шефът пуснал оферта, че търси работници на трудов договор с 8-часови смени и два почивни дни през уикенда. Длъжността включвала управление на машина без специална квалификация. Изисквала се единствено шофьорска книжка.

„Одобрих някои от кандидатите и им позвъних. Половината се отказаха, а останалите поискаха по-висока сума“, обяснява бизнесменът. Най-шокиращо било поведението на млад мъж, който изобщо не отговорил на позвъняванията.

На следващия ден върнал обаждане и арогантно обяснил на потенциалния си началник, че трябва да му се помоли, ако иска да го наеме.

„Обясни ми, че аз съм този, който ще го търси, но ако не броя поне 2 бона, да не си правя труда“, недоумява босът.

По думите му, заради ръста на инфлацията служители масово плашат шефовете си с напускане, ако заплатите им не се вдигнат. Притиснати от високите сметки за ток и по-големите разходи за суровини обаче, собствениците нямало как всеки месец да индексират възнагражденията.

Още новини:

Очаква се британският премиер Лиз Тръс да облекчи миграционните разпоредби в опит да стимулира икономическия растеж на фона на рецесията.

Няколко британски издания, сред които „Сънди таймс“ и „Обзървър“, съобщават днес, че Лиз Тръс има намерение да разшири списъка с дефицитни професии, за да помогне на бизнесите да запълнят вакантните си места като наемат работна ръка от чужбина с по-малко бюрокрация в процеса.

Сектори като ресторантьорството и хотелиерството бяха разгневени от сегашната визова система, която не е достатъчно пригодена за техните нужди за справяне с недостига на работна ръка, предаде БНР.

Изданията се позовават на информация на Прес асосиейшън, че Даунинг стрийт 10 не е отрекъл, че премиерът планира либерализиране на пътищата за достъп на чуждестранни работници. Очаква се наложения в момента таван за прием на чужденци да бъде вдигнат и 6-месечните визи да бъдат удължени, допълва таблоидът „Сън“.

Вестникът цитира източник от Даунинг стрийт 10, че са необходими мерки икономиката да се сдобие с работници с необходимите умения, включително в селското стопанство, за да се стимулира растежа. Освен това Лиз Тръс е дала ясно да се разбере, че иска да види завръщането на работа на икономически неактивните хора.

Очаква се правителството да излезе с конкретни планове за реформи в миграцията по-късно през годината.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития
Next: Не мирсява! Асен Василев покани Борисов на кафе в Банкя

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.