Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата
  • Новини

Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
trasrasboasti.jpg

Работници не харесват 1700 лева начална заплата

Служители, кандидатстващи по обява за работа, не харесаха 1700 лева заплата. За това разказа предприемач с фабрика край Пловдив, предаде вестник Марица.

Шефът пуснал оферта, че търси работници на трудов договор с 8-часови смени и два почивни дни през уикенда. Длъжността включвала управление на машина без специална квалификация. Изисквала се единствено шофьорска книжка.

Трябва да ми се молиш, ако искаш да ме наемеш, писал младеж до предприемача, който търси работници

Не изпускай тези оферти:

Служители, кандидатстващи по обява за работа, не харесаха 1700 лева заплата. За това разказа предприемач с фабрика край Пловдив.

Шефът пуснал оферта, че търси работници на трудов договор с 8-часови смени и два почивни дни през уикенда. Длъжността включвала управление на машина без специална квалификация. Изисквала се единствено шофьорска книжка.

„Одобрих някои от кандидатите и им позвъних. Половината се отказаха, а останалите поискаха по-висока сума“, обяснява бизнесменът. Най-шокиращо било поведението на млад мъж, който изобщо не отговорил на позвъняванията.

На следващия ден върнал обаждане и арогантно обяснил на потенциалния си началник, че трябва да му се помоли, ако иска да го наеме.

„Обясни ми, че аз съм този, който ще го търси, но ако не броя поне 2 бона, да не си правя труда“, недоумява босът.

По думите му, заради ръста на инфлацията служители масово плашат шефовете си с напускане, ако заплатите им не се вдигнат. Притиснати от високите сметки за ток и по-големите разходи за суровини обаче, собствениците нямало как всеки месец да индексират възнагражденията.

Още новини:

Очаква се британският премиер Лиз Тръс да облекчи миграционните разпоредби в опит да стимулира икономическия растеж на фона на рецесията.

Няколко британски издания, сред които „Сънди таймс“ и „Обзървър“, съобщават днес, че Лиз Тръс има намерение да разшири списъка с дефицитни професии, за да помогне на бизнесите да запълнят вакантните си места като наемат работна ръка от чужбина с по-малко бюрокрация в процеса.

Сектори като ресторантьорството и хотелиерството бяха разгневени от сегашната визова система, която не е достатъчно пригодена за техните нужди за справяне с недостига на работна ръка, предаде БНР.

Изданията се позовават на информация на Прес асосиейшън, че Даунинг стрийт 10 не е отрекъл, че премиерът планира либерализиране на пътищата за достъп на чуждестранни работници. Очаква се наложения в момента таван за прием на чужденци да бъде вдигнат и 6-месечните визи да бъдат удължени, допълва таблоидът „Сън“.

Вестникът цитира източник от Даунинг стрийт 10, че са необходими мерки икономиката да се сдобие с работници с необходимите умения, включително в селското стопанство, за да се стимулира растежа. Освен това Лиз Тръс е дала ясно да се разбере, че иска да види завръщането на работа на икономически неактивните хора.

Очаква се правителството да излезе с конкретни планове за реформи в миграцията по-късно през годината.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития
Next: Не мирсява! Асен Василев покани Борисов на кафе в Банкя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.