Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско
  • Новини

Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sadcasdckdsfkvfdkvkfdv.png

По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. След него българите нареждат пилешкото, рибата, телешкото и основно по празници – агнешкото месо. По-големият проблем обаче е, че преобладаваща част от най-използваните меса у нас са внос. Данни на Федерацията на месопреработвателите показват, че близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас не е родно производство. Каква е причината за това, как клиентите се ориентират в пазара между вносното и българското месо и намаляла ли е консумацията му?

Едва една трета от свинското месо в България е родно производство, това поне показва статистиката. По-голяма част от месото, което отива за колбаси, е вносно, а много малка част от българското, която може да достигне директно до потребителя и гарантирно е прясно, се намира единствено в магазините на производителите.

Малкото останали български свинеферми след африканската чума не успяват да откликнат на всички заявки на търговците.

„Около една трета от месото, което е на пазара, е продукт на български производители“, сподели Георги Палишки – мениджър продажби в свинекомплекс.

Причините – слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули. Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено месо.

„Русенецът се научи да търси българско месо. Смятам, че това важи не само за Русе като регион, а за цялата страна. За тази година сме заложили 50-55 хиляди животни, което е повече от 2023 година“, обясни Палишки пред NOVA.

И докато свинефермите се възстановяват, то в другите сектори от животновъдството стопанства фалират, а стадата драстично намаляват.

„За последните пет имаме над 30 процента намаление на стадата. А за последните 30 години има хиляди проценти намаление, от 12 милиона и половина овце и кози в момента има 850 хиляди“, разкри Диян Тодоров – съпредседател на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.

Новият подход – от фермата до трапезата, у нас така и не заработил. Затова животновъдите настояват да се въведе закон за търговия с храни от земеделското производство.

„Нека да има ясно регламентирана максимална надценка по веригата, за да не става така, че производителите да продават на загуба, а потребителите да купуват на много висока цена“, призова Тодоров.

Независимо от цената, клиентите търсят българското производство и казват, че не лишават домакинствата си от месо.

„Предпочитам местните продукти на нашия пазар, а не внос, защото са пресни и по-качествени, така мисля“, споделя Теодор.

Ваня пък обясни, че купува често телешко, риба един път в седмицата, но свинското предпочита най-вече.

За предстоящите пролетни празници животновъдите отсега са наясно, че отново ще ядем вносно агнешко. „Сметката е проста, когато имате 800 хил. овце да предположим, че ще имаме 700 хил. агнета. За Великден нямаме по едно агне за всяко едно семейство в страната, а за Гергьовден със сигурност нямаме“, разкри Диян Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!
Next: Хванаха пиян шофьор. След час го спипаха с друга кола и още по-пиян

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.