Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкриха тайната рецепта на Нешка Робева за здраве, енергия и добро настроение, уникална е
  • Новини

Разкриха тайната рецепта на Нешка Робева за здраве, енергия и добро настроение, уникална е

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
kdaskdnasdkasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Легендата на художествената гимнастика Нешка Робева е отколешен привърженик на природната медицина.

75-годишната ненадмината треньорка и до ден днешен изпълнява рецептите, научила в младостта си от своята майка, както и от срещите си с великия лечител Петър Димков.

При него Нешка отива да търси помощ заради болките, които ѝ пречели по време на състезания.

„Например за тендовагинита правех компрес с черен препечен хляб, напоен с разреден винен оцет.

Ръцете си намазвах първо с мазнина, защото иначе кожата изгаряше.

За мигрената си налагах главата с листа от кестени, поръсени с топъл оцет, и надявах отгоре чорап. Кестенови листа слагах и на корема за моя колит. Беше ми предписал овесено мляко. Вари се овес със зародиша, не овесени ядки, плюс орехи с черупките и ябълка.

Като мине през гевгира, остава бяла течност. Към нея се прибавя мед и се пие по една винена чаша преди хранене.

Това нещо дава изключителна енергия. Димков даваше пример с коня, който се храни с овес, и този, който се храни с ечемик. Вторият е затлъстял.

Изглежда хубав, но не може да изкачи баира. А първият има много сила. За нервите Димков ми беше предписал да пия кафе от ръж с лъжица мед“, разкрива Робева.

„Имаше време, когато отричахме алтернативната медицина, увлечени от силата на антибиотика.

Но вече виждаме, че антибиотикът не е вездесъщ. А ако се злоупотребява с антибиотици, се изграждат антитела и антибиотиците вече не действат.

Нашата майка ни лекуваше с компреси и разтривки.

При простуда ме разтриваше с ракия или с газ. После ме завиваше така, че да се потя обилно. За облекчаване на кашлицата ми правеше компреси на гърдите с аспирин и свинска мас, отгорес с вестници. Майка ми правеше мехлем с мед, който изтегля гнойта и почиства гнойни рани.

Помня, че майка ми лекуваше жена с диабет. Беше безкрайно щастлива, когато раната на тази жена се изчисти.

Сега много се говори за лечебните свойства на водата, че тя има памет. Моята баба е лекувала целия град Русе с вода и с билки. Следвала е системата на германски професор за лечение с вода. Сега има много литература по този въпрос.

Например Петър Дънов съветва сутрин да започваме деня с чаша гореща, а не просто с топла вода.

Така се изчиства всичката шлака по хранопровода и червата. Аз съм го правила с разреден с топла вода портокалов сок. Не е добре портокаловият сок да се взема чист, защото киселината му е силна“, споделя още от ритуалите си за здраве Нешка Робева.

 


Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Месец май идва, пълен с почивни дни, работещите ликуват
Next: Известен българин показа каква закуска му дават в болницата и всички побесняха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.