Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русенска фирма работи с 4-дневна работна седмица: Приходите и заплатите летят! Служителите са щастливи
  • Новини

Русенска фирма работи с 4-дневна работна седмица: Приходите и заплатите летят! Служителите са щастливи

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
rusefirmasroasras.png

През лятото на 2019 г. русенската консултантска фирма „СИП 2000“ въведе четиридневната работна седмица и продължава с този модел на работа и до днес. Управителят на дружеството Петър Петев коментира, че съкращаването на работните дни не се е отразило върху дейността на фирмата, не са намалявани и възнагражденията на служителите.

Съкращаването на работното време може да се възприеме като икономическа мярка за ресурсна икономия, съкращаване на разходи. Целта ни обаче беше друга – създаване на една по-друга корпоративна култура. Ние нямаме нито работно време, нито работно място. По отношение на финансите не сме намалявали заплатите на служителите, в същия момент това не се отрази на приходите на компанията.

През последните две години увеличихме възнагражденията с между 10 и 20%, разказа Петев.

Ние сме консултантска компания, която подпомага публични администрации в правен аспект и бизнесът ни позволява да работим п

Не изпускай тези оферти:

На първо място мотивацията на служителите се повиши неимоверно.

Със сигурност мотивацията, настроението в компанията, корпоративният дух се промени в положителна посока и то неимоверно и за дълго. Това със сигурност не навреди на компанията, обясни Петев.

Според него загубването на служител заради мениджърска грешка струва много повече пари впоследствие. Еднократно увеличение на заплатата в годината струва по-малко, отколкото възстановяването на идентичен служител на това работно място, добави още той.

Идеята за въвеждане на четиридневна работна седмица периодично се появява в публичното пространство през последните години. Все повече фирми по света решават да експериментират, съкращавайки работните дни от пет на четири. Ето мненията на представители на работодатели, синдикати и „Човешки ресурси“, събрани от БТА, за това какви са предимствата и недостатъците от въвеждането на четиридневна работна седмица.

По-добър баланс между личен и професионален живот, намаляване на болничните и на трудовите злополуки и повишаване на производителността са сред най-често изтъкваните ползи от въвеждането на четиридневната работна седмица. От друга страна възниква проблемът за необходимостта от назначаване на допълнителни служители, което от своя страна води до увеличаване на разходите за персонал.
Недостиг на квалифицирани служители и увеличаване на разходите за персонал

Когато работодателят и работещите договорят организация на работното време, която да удовлетворява и едната, и другата страна, а и клиентите, това е добре дошло, коментира Жасмина Саръиванова, главен експерт „Социален диалог“ в Българската стопанска камара (БСК). Един от основните проблеми при съкращаването на работната седмица от пет на четири дни би бил недостигът на квалифицирана работна ръка. Можем да си представим как недостигът на кадри, който съществува в момента в държавата, а и в целия Европейски съюз, може да се отрази върху работата на едно предприятие.

Представете си, ако работодателят няма достатъчно квалифицирани кадри и те работят четири дни през седмицата, как това ще се отрази на състоянието на фирмата, но и на клиентите, които обслужва, коментира Саръиванова.

По думите й съкращаването на работната седмица ще наложи наемането на повече хора, което от своя страна ще увеличи разходите за персонал. Недостигът на кадри е много голям и представете си един работодател, който трябва да се лиши от най-добрите си специалисти в рамките на един ден от седмицата, той ще е принуден да направи разходи за наемане на други, посочи експертът.
По думите й съкращаването на работното време не би било възможно във всички сектори.

Трудно би станало, където има непрекъсваем процес в производството, посочи тя. Ако в една счетоводна фирма това може лесно да се организира, то си представете въвеждането на една четиридневна работна седмица как ще се отрази на здравни заведения, на училищата, коментира експертът. Според Саръиванова въвеждането на четиридневна работна седмица ще бъде трудно и за социалната система на страната.

Националният секретар на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Величка Микова коментира, че намаляването на продължителността на работната седмица трябва бъде регламентирано със законови промени. В момента работната седмица в България, по силата на закона, е петдневна, а работното време седмично може да е до 40 часа, т.е. може да се съкрати седмичното работно време, но в рамките на пет дни.

Затова от синдиката смятат, че ако въобще се въвежда четиридневна работна седмица, това изисква промяна в законодателството.
Промяна в законодателството без социален диалог не може да се осъществи, коментира Микова.

Според нея съкратената работна седмица не може да бъде приложена еднозначно и навсякъде. В обществения транспорт, в болниците, в медиите, където работата не може да бъде оставена – там, където производственият процес е непрекъсваем, просто работната седмица не може да се намали, допълни тя.

По думите на Микова съкращаването на работната седмица би имало полза и за работодателите, и за служителите. От едната страна работодателите ще спестят от режийни разходи, а от друга – служителите ще имат по-добър баланс между личен и професионален живот.

Ако се стигне до съкратена работна седмица, може би наистина ще се подобри производителността на труда, с оглед на това, че работникът ще е по-отпочинал и ще може да осъществява по-добре ежедневните си задачи, коментира Микова. Тя добави, че вероятно ще се намали броят на болничните и на трудовите злополуки.
От друга страна, ако се въведе по-кратко работно време, трябва да се помисли за трудовото възнаграждение на служителите.

Защото то се измерва с извършената работа за съответното работно време. И когато говорим, че по-малко ще работим, означава, че ще получаваме по-малко, а това синдикатите не го приемат и затова трябва да търсим компенсаторни механизми, добави още националният секретар на КНСБ.

Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта и експерт по „Човешки ресурси“ коментира, че у нас има почва за въвеждане на четиридневна работна седмица, стига обаче да бъде законово уредено, без това да навреди на никоя от страните.

Ясно е, че когато се въвежда четиридневна работна седмица, в 90% от случаите заплатата не се променя, тя продължава да бъде като за петдневна работна седмица. Има плюсове от гледна точка на това, че при такъв модел служителите успяват да се фокусират, да се концентрират и понякога са доста по-ефективни и производителни, коментира Василева.
Според нея този модел на работа може да бъде въведен във всички сектори, но след прецизна подготовка.

Веднага би могло да бъде въведено в офиси, където хората не работят в 24-часов режим, добави тя. Василева посочи, че при евентуално съкращаване на работната седмица ще се наложи да бъдат наети още хора, което може да се окаже проблем, тъй като у нас има „хроничен глад“ за кадри.

В следствие на демографската ни структура и почти никакъв внос на работна ръка отвън, икономиката ни боксува и ако не се промени законодателството от гледна точка на по-лесно внасяне на хора отвън, в зависимост от това къде имат нужда самите работодатели, ще имаме голям проблем, смята Надя Василева.

По думите й при четиридневната работна седмица служителите ще имат много по-добра хармония между работа и личен живот. Тя добави, че се превръща в тенденция хората да търсят работни места с намалено работно време и такова, което им позволява да работят на две места.

Във всички случаи COVID-19 научи работодателите, че може да се работи отдалечено и то доста добре, което също позволи налагането на четиридневна работна седмица много по-лесно и се видя, че това би могло да се случи, добави Василева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж спасил от самоубийство 400 души, като им задал един простичък въпрос
Next: Маги и Джуди Халваджиян: Пробивът на Господарите дойде след като разкрихме гаф на Стани богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.