Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СБОГОМ: Татяна Дончева се пенсионира
  • Новини

СБОГОМ: Татяна Дончева се пенсионира

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
tatnqtnqntat.jpg

Татяна Дончева се сбогува с политиката, а нейната партия „Движение 21” изглежда отива във фризера.

Преди минути Дончева обяви във фейсбук, че няма да участва на предстоящите избори, уж щяла да чака следващите, но предвид поведението й в 45-ото и 46-ото НС, вероятно вече е политически труп.

Все пак в нейната партия има читави хора, които със сигурност ще потърсят своето политическо бъдеще в друга посока.

Ето какво написа Поразяващата уста във фейсбук:

„На прага на поредните парламентарни избори със съжаление констатираме, че влошеното състояние на политическата система, острото политическо противопоставяне, липсата на опит, знания, комуникационни умения и адекватна самопреценка сред немалко от политиците за пореден път ще доведат до резултат различен от очакванията на гражданите за стабилизация, формиране на парламентарно мнозинство и излъчване на правителство“, пишат оттам.

Още политика:

Партньорът на ГЕРБ каза с кого не могат да управляват

Убеден съм, че ще сме първа политическа сила. В много добра кондиция сме, но работим и много активно на терен – между нашите избиратели, за да може да получим не само първи резултат, но и разликата между първия и втория да бъде по-голяма.

Ако говорим за възможните коалиции – винаги една коалиция, която е създадена от 2-3 формации е по-добра от тази, която е от 4-5, тъй като интересите са по-големи. Това каза пред Bulgaria ON AIR лидерът на СДС Румен Христов.

Той заяви, че те категорично не могат да управляват с БСП заради тяхната идеология и програма.

„Неслучайно казах, когато управляваше тази четворна коалиция, че най-много ме притесняват социалистите, защото при тях принципът при тях е: „Развързваме кесията, раздаваме на всички, а какъв е ефектът – ще видим после“. Въпросът е, когато раздаваш едни пари, те достатъчни ли са и как си ги изкарал.

Не можем да казваме кой да бъде лидер на една партия, след като сме член на тази партия“, допълни Христов.

Според него това не е условие, което може да се постави предварително.

„Омразата не е причина за събиране, видяхме какво стана в този парламент. Правителството беше формирано от формации, които бяха с болезнена омраза към ГЕРБ. Ежедневно излизат неща за тях. Разбира се, те трябва да бъдат потвърдени, но има много въпроси, които нямат отговор. Защо купуваме руски газ с надценка и защо отказахме да изпълняваме договора до края на годината?“, попита Румен Христов.

По думите му това се плаща от българските граждани и българския бизнес.

Попитан какво мисли за рокада в „Булгаргаз“, той отговори: „Служебното правителство има всички правомощия като едно редовно, с изключение на законодателна инициатива. Отговорността за управлението на държавата в момента е в ръцете на това правителство. То подбира хора, с които смята, че би могло да се справи с кризите. Хубаво е да има правителство, което да стабилизира държавата. Администрацията е стресирана“, добави Румен Христов.

„Ние трябва да намерим алтернатива на „Газпром“, но когато я нямаш и когато имаш възможност да си изпълниш договора – сигурно не е толкова лошо да го изпълниш. И положението е много тежко. Инфлацията надхвърли 17%. Това е най-високата инфлация след 98-а година. Тя не е привнесена, тя е наша, родна“, коментира той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката, родила 69 деца, която завинаги ще остане в историята на света – заслужава си да знаете нейната история
Next: Български милиардер пръсна 1 700 000 евро за частно парти на Миконос, раздаде и 60 000 евро бакшиши

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.