Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Световна компания, собственост на българин милиардер, иска да открие завод край Пловдив
  • Новини

Световна компания, собственост на българин милиардер, иска да открие завод край Пловдив

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
yasmhasikdasldasodks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Водещият световен производител на бронирани автомобили International Armored Group има намерение да инвестира в още 2 завода за бронирани автомобили в България – в Пловдив и Благоевград.

Това обяви собственикът на IAG д-р Антон Стефов по време на официалната церемония за старт на строежа на най-голямата си производствена база за бронирани автомобили в света по стандартите на НАТО именно в България – гр. Бургас.

„Вярвам, че заводът, който започваме да строим днес, ще ускори още повече ръста на българското индустриално производство. Важно и много по-изгодно финансово за България е да имаме собствено производство и да се инвестира в собствена отбрана. Ще допринесем за увеличаване на износа, ще въведем иновации в българската отбранителна индустрия и ще създадем български специалисти в област с нарастващо значение в цял свят.“

„И ще работим, за да помогнем на България да има силно мнение на картата на европейската отбрана като водещ производител на военна техника – рамо до рамо с много други местни производители. И това е само началото. Вече работим усилено по проектите за още два нови завода на International Armored Group в България, като разглеждаме възможности в Пловдив и Благоевград“, каза собственикът на компанията д-р Антон Стефов.

Във връзка с плановете си да разшири производството в България с още два завода, International Armored Group депозира инвестиционно намерение за купуване на земя в Благоевград и Пловдив. Първоначалната инвестиция за всеки един от двата следващи завода се оценява на приблизителна стойност от 25 000 000 лв. Очакванията на инвеститора са съвсем скоро да придобие съответните терени в двете населени места.

Антон Стефов емигрира в Канада на 35-годишна възраст. През 1996 г. основава International Armored Group, в която днес работят над 1000 души. В момента най-голямата производствена база на IAG е в Обединените арабски емирства, а останалите са в САЩ, Канада и Турция. Филиали на IAG, освен в България, са разположени и във Великобритания, Ирак, Пакистан и Южна Африка, а самият д-р Стефов живее и работи едновременно на няколко континента.

От създаването си досега IAG се е утвърдила като един от най-технологично напредналите производители на напълно защитени бронирани автомобили в света. Компанията осигурява бронирани превозни средства за организации на държавно ниво, както и за ООН и НАТО, в страни с повишена нестабилност.

IAG е избрана и от NASA Space X със своя брониран автомобил Sentinel ARV за ескорт на астронавтите до стартовите площадки. Автомобили и линейки на IAG се ползват от гранична полиция, за умиротворителни мисии, за персонална защита, за банково дело, за нефтената индустрия в различни точки на света.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Братът на Константин разплака България с личната си драма
Next: Поклон. Драгомир Борисов на 17 години е загинал в катастрофата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.