Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптик от НИМХ ни отчая с тази прогноза за събота: Горещо време в тези области
  • Новини

Синоптик от НИМХ ни отчая с тази прогноза за събота: Горещо време в тези области

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
sfhdfghtrhtrtr.png

В събота ще бъде предимно слънчево и горещо. В сутрешните часове на места в източните райони ще има мъгла или ниска облачност. След обяд главно над планинските райони от западната половина на страната ще се развие купеста облачност и на отделни места там ще превали краткотрайно.

Ще духа слаб, в Източна България до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 32° и 37°, малко по-ниски по Черноморието, в София около 33°. Това сочи прогнозата на дежурния синоптик Христо Христов в сайта на НИМХ.

Атмосферното налягане през деня ще се задържи почти без промяна – близко до средното за месеца.

За 26 август, събота, Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) издава още от днес предупреждение от първа степен – жълт код за високи температури в 21 области в страната.

Максималните температури, в които ще са между 35 и 37 градуса, се посочва в картата с предупредителните кодове за опасните метеорологични явления, публикувана в сайта на НИМХ.

Без жълт код за горещо време за 26 август са областите Перник, София, София област, Добрич, Варна, Бургас и Смолян.

В останалите 21 области на страната предупредителният код за високи температури за 26 август е жълт.

За 26 август опасността от пожари се повишава в Югоизточна България, пазете природата, предупреждават синоптиците от НИМХ.

Над планините ще бъде предимно слънчево, след обяд с купеста облачност и на отделни места ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб, по високите и открити части умерен вятър от изток-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 27°, на 2000 метра – около 19°.

По Черноморието ще бъде предимно слънчево, в сутрешните часове на отделни места с ниска облачност или мъгла. Ще духа слаб до умерен вятър от изток. Максималните температури ще бъдат 28°-31°. Температурата на морската вода е 25°-28°. Вълнението на морето постепенно ще се усилва и вечерта вече ще бъде 3-4 бала.

Слънцето в София изгрява в 6 ч. и 45 мин. и залязва в 20 ч. и 10 мин. Продължителността на деня е 13 ч. и 25 мин. Луната в София изгрява в 17 ч. и 10 мин. и залязва в 00 ч. и 36 мин. Фаза на луната: два дни след първа четвърт.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къци Вапцаров смълча Божков с въпрос след завръщането му в България
Next: Съдебният лекар д-р Милева с нови подробности за откритата мъртва красива учителка в Приморско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.