Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандал в ефир! Водеща захапа жестоко Нинова заради газа: Как така не знаете какво се случва?
  • Новини

Скандал в ефир! Водеща захапа жестоко Нинова заради газа: Как така не знаете какво се случва?

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
vodeodoeosohta.png

Ние можем да предложим решение и го правим от април месец. Единственото решение е незабавни преговори с „Газпром“ за възстановяване на доставките и подписване на нов дългосрочен договор. Това заяви лидерът на БСП и бивш вицепремиер Корнелия Нинова в ефира на bTV.

„Да търсят където искат, каквато искат отговорност. И да я приложат. България няма нужда от кризисен щаб, а бързи действия за възстановяване на преговорите. Трябва да гарантираме светлина и топлина в домовете на хората. 28 хиляди фирми работят на газ, 250 хиляди са зависими и решението е да се възстановят разговорите с „Газпром“. Като министър на икономиката си свърших работата – първо място в Европа по икономически растеж“, обясни тя.

Новата водеща Мария Ванкова прекъсна няколко пъти лидера на БСП, за да я попита как така не е знаела какво се случва. Непрофесионално й подхвърли, че проблемът с газа е проблем на министерство на икономиката.

Нинова заяви, че това е проблем на министерство на енергетиката и повтори, че като министър на икономиката е свършила работата си.

Въпреки всичко Ванкова отново прекъсна Нинова и попита защо правителството оставя „Булгаргаз“ във финансова криза, но тя отговори спокойно: „Моля ви, да не водим разговор за енергетика. Не съм дошла да коментирам работата на министъра на енергетиката. Разбирам, че е основната тема, но нека хората, които отговарят, да дойдат и да говорят. Дошла съм да ви разкажа следната история и да предупредя хората. За енергетика поканете този, който има информация.“

„За министър е назначен човек, който уволних от ВМС Сопот. Установих частни интереси, които източват държавни дружества. Установихме, че директорът на „Кинтекс“ Михайлов, който ме громи във всички телевизии е едновременно директор в частна фирма. Този човек също има интерес в тази частна фирма.

Собственикът на частната фирма е бивш зам.-министър от управлението на ГЕРБ и се казва Манолев. Цялото това нещо се протектира от служебния министър на икономиката по времето на Радев. Тези неща съм ги описала през февруари и март в две писма до премиера.

Защо го разказвам чак сега? В тези писма предлагам решение на г-н премиер – да уволня г-жа Везиева или да уволня шефовете на тези предприятия. Направих и двете. Защо казвам това? Защото е ключово за държавата.

С назначаването на министър Стоянов се възстановява модел. Уволняват се кадър на БСП, което е показателно. Служебният кабинет на Радев възстановява модела ГЕРБ-ДПС и тяхната схема. Следващата стъпка ще бъде да уволни ръководството на ДКК, ВМС и „Кинтекс“ и да възстанови целите“, разказа бившият икономически министър.

„Премиерът даде съгласие да освободя г-жа Везиева и каза: „Разбира се, където и каквото намериш като корупция, да се прекратява“. Той реагира адекватно“, разкри още Нинова.

„Президентът каза, че сме статукво и всички да гласуват за партиите отвън. Сега той беше от хората, които свалиха правителството. Вероятно има желание за власт и разбиване на реда в държавата.

Питат ме какво е станало с него и аз не знам какво. Един анализатор беше написал нещо много интересно. Президентът Радев има комплекс към хората, които са го създали. Мъжки комплекс към жената, която го направи президент. Той създава нови партии и ги захвърля“, каза още тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черен четвъртък! Голяма трагедия на плажа в Ахтопол. За броени минути загинаха
Next: Познатото зло идва на власт! Румен Радев връща модела ГЕРБ-ДПС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.