Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скок в ефира! Най-близкият на Слави го предава, подписва с bTV?
  • Новини

Скок в ефира! Най-близкият на Слави го предава, подписва с bTV?

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
kamenendnevo.jpg

Камен Воденичаров май е на крачка от поредна раздяла със Слави Трифонов.

Актьорът, който от три години работи в телевизията на Дългия, обяви преди дни, че става лице на ново риалити в кулинарната телевизия Soul&Pepper. Говори се обаче, че голямата му цел е Би Ти Ви, пише HotArena.net.

 

Новото шоу, което Камен Воденичаров ще води, се казва „Ястие на годината”.

Не изпускай тези оферти:

В него професионални и хоби готвачи ще се състезават за най-добра рецепта в 5 категории: блюдо със зеленчуци, ястие с месо, традиционна българска гозба, ресторантско ястие и десерт.

 

Участниците ще бъдат както професионални готвачи, така и аматьори, а в журито влизат готвачи, расторантьори и шефът на телевизията – Иван Тодоров, който преди години беше изпълнителен продуцент на Нова телевизия.

 

Форматът е авторски, наградата е собствено предаване в кулинарната телевизия, а преди дни Камен Воденичаров представи шоуто си в интервю за предаването „Преди обед” на Би Ти Ви. С него беше и новият му шеф в кулинарната телевизия – Иван Тодоров.

 

Интересно е, че шоуто беше представено като „първото кулинарно риалити у нас”, въпреки че е известно, че у нас до момент са излъчвани и много други кулинарни риалитита, включително предаването „Мастършеф” на Би Ти Ви.

Каква е причината точно в Би Ти Ви да не се сетят, че са правили кулинарни риалитита, особено като се има предвид, че в момента готвят пореден сезон на „Мастършеф”, не е ясно.

Освен „Мастършеф”, у нас се излъчва и кулинарното риалити „Хелс Китчън” по Нова тв, а преди всичко това Слави Трифонов направи „Lord of the Chefs” преди 11 години. Шоуто имаше само един сезон, но това не променя факта, че именно то беше първото кулинарно риалити, снимано у нас.

 

Така или иначе, новото предаване е с водещ Камен Во., който все още се изявява и по телевизията на Слави – 7/8 ТВ, но не е ясно докога ще остане там.

При Дългия актьорът води две програми – „Вечерта на…” и „Вечерта на Ку-ку Бенд”. Освен това от време на време влиза в образи във „Вечерното шоу на Слави Трифонов”, което все още не е сменило името си, въпреки че Слави Трифонов почти не се появява в него.

 

Говори се, че на Камен може да му е омръзнало да работи при бившия си колега в легендарното студентско предаване „Ку-ку”, затова се цели в нови проекти.

Искало му се да се изявява в Би Ти Ви, където от време на време гостува, но досега не е водил собствено шоу, като се изключи първият сезон на „Сървайвър” през далечната 2006-а.

Известно е, че актьорът се изявява и като продуцент, но към момента негови проекти вървят основно в БНТ. Нищо чудно да се цели в голямата частна телевизия, особено след като преди две години смениха програмния директор.

 

В Би Ти Ви в момента усилено търсят нови предавания, за да обновят програмата си. Дали има шанс от кулинарния канал Воденичаров да се прехвърли в голямата телевизия, засега не е ясно.

Но той е амбициозен, макар и не толкова, колкото бившия си колега Слави.

Камен действа по-бавно, вдига по-малко шум около себе си, но и не се замесва с скандали, за разлика от Трифонов. Позитивният му имидж го прави идеален за консервативна телевизия като Би Ти Ви и нищо чудно скоро да видим негово предаване в ефира й.

 

Любопитно е, че по-малко от седмица след като представи кулинарното си предаване в „Преди обед”, Воденичаров пак беше в предаването. Това стана миналата сряда.

Той беше един от гостите, с които шоуто отпразнува рождения ден на музиканта Любо Киров. Дали е просто съвпадение, или има е по-дълбок смисъл в тези чести появи на актьора в телевизията, вероятно скоро ще стане ясно.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сергей Станишев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
Next: Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.