Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов разпродаде имотите на баща си
  • Новини

Слави Трифонов разпродаде имотите на баща си

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
sleiveiviasviasv.jpg

Слави Трифонов е скъсал завинаги с родното си село Тодорово, по-известно с бившето си име Учиндол, и е разпродал всички имоти на покойния си баща, които приживе бай Тодор стопанисваше и увещаваше сина си да не се отказва от тях.

Съвсем наскоро Дългия продал терен с внушителните размери от 3600 квадрата, познат на местните като някогашното военно поделение, на млада жена на име Симона. Парцела Трифонов бе пуснал за продажба през миналата есен. Няма и година по-късно успял да се отърве от него срещу крупна сума пари.

Преди години учиндолецът купил земята почти на безценица. Плановете му били да вдигне там чифлик с градини и басейни по поръка на своя баща, но след смъртта на дядо Тодор през 2017 г. строежът се разсъхнал.

За да подготви терена за палата, Слави срутил всички постройки от славното войнишко минало, с които купил поделението.

Не изпускай тези оферти:

После платил и да му направят проект за голяма къща, който също продаваше на кандидатите за собственици, но новите стопани искали да ползват мястото за земеделие, а не да вдигат палат, защото нямали възможностите на Трифонов.

Миналата година стана ясно, че Дългия е харизал и бащината си къща в селото. Новината потвърди и Янчо Итов кметски наместник на населеното място. Според него в имота на Дългия вече имало новодомци младо семейство, което направило освежителен ремонт на постройката.

В последните години къщата, в която преминава детството на чалга политика, пустееше и бе оставена на произвола на съдбата. Единственото, в което маниакалният на тема сигурност Трифонов бе инвестирал, бяха охранителни камери, които да вардят празния имот от любопитни хора. Допреди баща му да издъхне, къщата бе добре поддържана.

Дядо Тодор, който почина през ноември 2017 г., живееше постоянно там и се грижеше за двора си. След смъртта му обаче жена му Здравка се преместила в Плевен при дъщеря си Петя, защото не искала да остава сама на село.

Двете дами изобщо не стъпвали в къщата преди продажбата ѝ, а Слави Трифонов не бил засичан в селото повече от 10 години.

В момента той обитава луксозното си 5-етажно имение в столичния квартал Бояна, което е под денонощна охрана и разполага с нечувани екстри, като басейни, винарна, джакузита, вътрешен асансьор, японска градина, собствен фитнес, панорамна тераса и още десетки скъпи екстри.

Трифонов притежава и редица други лукс имоти в столицата и провинцията, които не благоволява да декларира пред КПКОНПИ вече една година, макар да е задължен от закона да го направи, тъй като бе депутат в краткосрочния 45-и парламент, пише Ретро.

Още подобни новини:

Днес, в Народното събрание, министърът на финансите изнесе ужасяващи цифри: “Очакваме 5,4% дефицит, външният дълг е 35,3 милиарда лева, фискалният резерв пада на 5,6 милиарда лева към 31 декември.”

Сега спомняте ли си защо “Има такъв народ” напусна правителството и онази коалиция? Спомняте ли си думите на Слави Трифонов: “Има такъв народ” напуска първо – заради Северна Македония, и второ – заради финансовото състояние на държавата“.

Това написаха в профила на Трифонов във Фейсбук сценаристите му Ивайло Вълчев, Филип Станев, Станислав Балабанов, Драгомир Петров, Александър Вълчев и Тошко Йорданов.

„Какви са фактите? За по-малко от месец след излизането ни от коалицията, България свали ветото пред Северна Македония. Без никакви гаранции за защитата на нашите сънародници там. И какво последва – запален културен център, освиркване на българския химн и приет закон за преименуване на българските културни институти в Северна Македония. Тотален натиск и терор.

А днес, както стана ясно, държавата е в ужасно финансово състояние. Изводът е, че и двете причини за напускане на онази коалиция и онова правителство, се оказаха ужасно верни. За съжаление ние се оказахме прави. Само си представете колко по-зле щяха да са финансите на държавата, ако Асен Василев все още беше финансов министър.

Дали всички ние сме си взели поуки от грешните решения, ще видим, може би, някъде през март. А дотогава, заради общите грешки на всички, ще гледаме от най-високата трибуна на парламента един човек, който е свързан с всичко друго, но не и с морал“, пишат още те.

Ето и пълния текст на коментара, който се появи във фейсбук профила на Слави Трифонов:

Моите колеги, сценаристите, поискаха да кажат нещо в моя фейсбук профил, и тъй като аз много ги уважавам и обичам, им давам думата.

Знаете ли кое е най-ужасното нещо за нас, сценаристите на Слави? Това е, когато се издъним нещо, а преди това сме спорили с него и след това той ни събира и ни казва : ”Аз нали ви казвах!”

Ето нещо лично от нас. Сега, уважаеми колеги от другите медии, и вие, граждани – може ли и ние да кажем “Ние нали ви казвахме?”

Днес, в Народното събрание, министърът на финансите изнесе ужасяващи цифри: “Очакваме 5,4% дефицит, външният дълг е 35,3 милиарда лева, фискалният резерв пада на 5,6 милиарда лева към 31 декември.”

Сега спомняте ли си защо “Има такъв народ” напусна правителството и онази коалиция? Спомняте ли си думите на Слави Трифонов –

“Има такъв народ” напуска първо – заради Северна Македония, и второ – заради финансовото състояние на държавата.

Какви са фактите? За по-малко от месец след излизането ни от коалицията, България свали ветото пред Северна Македония. Без никакви гаранции за защитата на нашите сънародници там. И какво последва – запален културен център, освиркване на българския химн и приет закон за преименуване на българските културни институти в Северна Македония. Тотален натиск и терор.

А днес, както стана ясно, държавата е в ужасно финансово състояние. Изводът е, че и двете причини за напускане на онази коалиция и онова правителство, се оказаха ужасно верни. За съжаление ние се оказахме прави. Само си представете, колко по-зле щяха да са финансите на държавата, ако Асен Василев все още беше финансов министър.

Дали всички ние сме си взели поуки от грешните решения, ще видим, може би, някъде през март. А дотогава, заради общите грешки на всички, ще гледаме от най-високата трибуна на парламента един човек, който е свързан с всичко друго, но не и с морал.

И още нещо – видяхте ли сега коя партия в Народното събрание е патерица на ГЕРБ и е подпряна от дългата ръка на ДПС?

С уважение:

Ивайло Вълчев

Филип Станев

Станислав Балабанов

Драгомир Петров

Александър Вълчев

Тошко Йорданов

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптичка на НОВА заби милионер
Next: Румен Радев и ГЕРБ в лют спор на консултациите! Не им каза нищо за мандата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.