Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • След две десетилетия борба за потомство-Тя е на 57, той на 69 – и сега чакат бебе! Историята на Соня и Марко
  • Без категория

След две десетилетия борба за потомство-Тя е на 57, той на 69 – и сега чакат бебе! Историята на Соня и Марко

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2025
Screenshot_28

Когато Соня и Марко Миротич разбраха, че ще стават родители, историята им бързо отекна и предизвика лавина от емоции. Тази новина не само внесе радост в живота им, но и повдигна въпроса – как е възможно жена на 57 години да успее да забременее? Медицинско постижение ли е или истинско чудо на природата?

Две десетилетия борба за потомство

Соня и Марко години наред се опитваха да имат дете, но без успех.

Мнозина им казаха да се откажат, че възрастта е пречка, която не могат да преодолеят. Те обаче не губеха надежда. С подкрепата на експерти, предимно д-р Ваня Милошевич, те успяват да реализират мечтата си.

Медицински аспекти на бременността в по-късна възраст

„Всяка бременност е история сама по себе си, а тази на Соня е специално предизвикателство“, казва д-р Милошевич, лекарят, който проследи нейния случай.

Хормоналните анализи показаха очакваните промени, които идват с възрастта, но най-важното беше, че Соня няма анатомични пречки за бременност. Това позволи на експертния екип да премине към следващата фаза – торене.

Процесът на ин витро оплождане

Предвид възрастта си Соня вече нямаше функционални яйцеклетки, така че решението беше намерено в донорството на яйцеклетки и ин витро оплождането.

„В лабораторията създадохме оптимални условия за развитие на ембриона, след което извършихме процедурата по имплантиране. „Всичко върви по план, но трябва да внимаваме, защото бременността при жени над 45 години носи повишен риск“, обяснява д-р Милошевич.

Оптимизъм и професионална подкрепа – ключът към успеха

Екипът от лекари видя този случай като научно предизвикателство, а не като риск.

Най-важното е една жена да има подкрепа и вяра. Нашата задача е да осигурим възможно най-добрите условия за успешна бременност. „Съществуват медицински предизвикателства, но ние сме тук, за да ги преодолеем“, добавя д-р Милошевич.

Вдъхновение за всички, които мечтаят за родителство

Бременността на Соня носи надежда на много двойки, изправени пред подобни предизвикателства.

„За съжаление днес жените след 35-годишна възраст се третират като рискови бременни, което не винаги е оправдано. „Да, има рискове, но медицината е напреднала и е важно да не се отказваме“, казва д-р Милошевич.

Докато Соня и Марко с нетърпение очакват появата на бебето си, тяхната история поставя началото на дебат за границите на медицината и възможностите, които науката предлага днес. Медицинско чудо ли е това или поредното доказателство колко мощна е човешката воля? Независимо от отговора, едно е сигурно – тази история връща вярата и надеждата на всички, които се борят с родителството.

Continue Reading

Previous: Орбан моли любезно хранителните вериги да спрат поскъпването, ако не – ето какво следва
Next: „Раждай под храста!“ – каза бездушната акушерка на бременната жена и просто я изхвърли на студа…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.