Бях написала коментар за едно от неговите интервюта, с които бе залял несвойствено за него медийното пространство. Беше по време на „кризата Гешев“. Разкрещя ми се, че „не вървиш по правилния път“, тъй като подкрепях Гешев с надеждата, че ще му стигне времето да сложи край на „лицето Бойко Методиев Борисов“, викаше по мен, че само аз не съм разбрала какво точно искал да каже в интервюто, защото го критикувах, че е безумно да обяснява как се срещал с Бойко Борисов за да си говорят за … киберсигурност, пишат от afera.bg
Стана дума и за онази прословута снимка, която плъзна в пространството, на която е сниман в Банкя с Бойко Борисов. Попитах го как така като самият той – Алексей Петров ми я показа същата тази снимка на телефона си при наша среща в ресторанта му „Делвите“ през януари т.г., изведнъж тя се появи във Фейсбук, публикувана от „Бърд“.
Алексей гневно се разкрещя, че откъде да знаел, изтекла му от телефона /б.м. – айде бе, от телефона на Алексей?!/ и ледено изсъска: „И аз мога да извадя и да покажа чатовете ти с Гешев!“
Реагирах незабавно и го навиках – това не е ли кибер тероризъм и кой е той, че има чатовете ми с Гешев, а той отвърна: „Даде ми ги един човек. По телефона няма да ти кажа кой е, като се видим…“.
Не се видяхме. Той крещя, аз крещях, той в истерия викаше, че съжалявал много, че много неща ми бил доверил, аз му казах – ами, майната ти, и ледено си пожелахме „приятна вечер“.
Толкова. От тогава не го чух.
Преди това обаче – през януари т.г., когато се бяхме видели, Алексей Петров ми показа в телефона си същата снимка от Банкя, когато е при Борисов. Алексей се засмя и ми разказа, че ги снимал Недялко Недялков, уж без негово знание. Без негово знание, ама снимката бе в телефона на Алексей, хахаха. Попитах го какво прави пак при Боко и какво има да си говори с него след като точно Боко го сготви с „октопода“, даже му се подиграх, че е смешен, че обвинява за „октопода“ само Цветанов, а Боко уж бил подведен… Погледна ме остро и отсече: „Нали познаваш Пламен Бобоков? Питай него какво го направих по телефона Боко пред Бобоков!“.
Все уж го правеше на нищо Боко, пък все бе долепен до него през годините.
Алексей беше виртуозен манипулатор, но аз отдавна не му се връзвах на номерата. И му разгадавах и подмислите, и подтекста на думите. Това го дразнеше, защото така и откакто ме познаваше никога не успя да ме сложи под негов контрол. А Алексей Петров искаше всичко и всеки да контролира. Вероятно и затова му бях интересна, защото изобщо не му цепех басма, държах се с него дори брутално, и никога не влязох под контрола му. Въпреки че се смееше през януари: „Преди години те изпуснах, ама сега няма да те изтърва!“. И наричаше странната ни комуникация – „нашите сложни емоционални отношения“.
Малко преди съставянето на сегашното правителство в един от разговорите ни, в период в който имахме нормална комуникация, Алексей ни в клин ни в ръкав ми каза, че май щели да го поканят за вътрешен министър и ме попита дали ще дойда да му стана „връзки с обществеността“. „Ама аз мисля да е само за три месеца…“. Разсмях се и му казах, че може, ако направи първото, което поискам… „Кое е първото? Да арестувам Бойко ли? Става!“, отвърна ми.
По-нататък не повдигна тази тема в разговорите ни. Но личеше и не криеше пред мен, че иска да се върне в ДАНС, в МВР или в Министерството на финансите – там като „кибер сигурност“. Очевадно таеше дълбоки амбиции за връщане в системата на Сигурността.
А и близките му отношения с таткото на Кирил Петков – Петко му бяха изградили една особена и твърде логистична посредническа линия между Бойко Борисов и „ПП“-тата.
Но който познава Алексей, знае, че няма как тази посредническа линия да не бъкала от интриги, които Алексей владееше.
Малко преди завръщането на Гешев от САЩ и преди скъсването на оставката от страна на Гешев, Алексей Петров абсолютно несвойствено за неговата персона, започна рязко да се осветява и натрапчиво да налазва медийното и общественото простанство. Рязко на страната на Сарафов, разбирай на страната на Борисов, остро против Гешев, категорично за съставяне на правителство между ГЕРБ и ПП/ДБ.
Впрочем пак това време в средите около Гешев подозираха логистично участие на Алексей Петров в извършения „атентат“ срещу Гешев.
Днес по повод убийството на Алексей Петров, Гешев пише някакви банализми как сме се превърнали в бананова република, но лаф не обелва за съмненията си за това, че Алексей Петров е забъркан в атентата срещу него. Защо мълчи – питайте него. Да не вадя аз чатовете.
Алексей Петров направи и своя страница във Фейсбук и заедно с честите медийни изяви, всеки, който го познаваше добре, знаеше, че това изобщо не е случайно. Такова осветяване не бе нито в стила на Алексей Петров, нито някога е ползвал. По-скоро винаги е бил в сянката, някъде отзад, и сам бягаше от натрапчивата публичност.
Явно обаче този път неистовите му амбиции за реванш са надделели, а и правителството, както се казва, бе „негово“, съставено с неговата логистика, интриги и посредничество между ПП и ГЕРБ.
Този път тази истеричност на осветяване, като че ли бе „на живот и смърт“ да се заяви и да влезе във властта на спец.службите. На всяка цена.
Бях му казала, че това ще му изяде главата и я изяде.
Ако има някаква алюзия откъм опитите срещу него за покушение с убийството му днес, то това е първия атентат, когато лично ми е казвал, че причината за него е, че е трябвало да бъде назначен на висша позиция в МВР и… идва атентата срещу него, след който веднага бива назначен като главен секретар на МВР Бойко Борисов. В прав текст Алексей ми е казвал кой тогава го е думнал. Сетете се кой.
Една от последните му войни бе за „зелената карта“, която пък съвпадна с източването на данни от Лев Инс от Хакера от Магаданс, казус за който АФЕРА писа вчера, и който още продължава в Комисията по лични данни.
Алексей Петров имаше афинитет към хакерите. Още от времето, когато бе назначен за съветник в ДАНС. Покрай „киберсигурността“, която прокламираше, имаше касание към група от 13 хакери.
Може би заради това, когато някой, особено медия, бе подложена на брутални хакерски атаки, подозренията отиваха и към „групата“ на Алексей Петров.
През януари т.г., когато се срещахме, Алексей Петров поиска контакт с мен, след дълго време, в което не комуникирахме. Интересуваше се от ВиК сектора, а аз като латерна непрекъснато го контрирах: „Копринков ли те накара да ме извикаш?“. Той се смееше и твърдеше, че не познава Копринков. Но лъжеше. Винаги знаех кога Алексей Петров лъже.
И лъжеше.
По-късно, когато самият Копринков от „пътя на копринката“ ме покани на разговор в Президентството, се изпъчи, че „Код Вино“ го посъветвал да се срещне с мен.
Смеех се с глас и понеже Копринков записваше разговора, също като мен, силно извиках: „Ааааа, Алексей Петров ли? Ама той не Ви ли каза, господин Копринков, че той 15 години не можа да се оправи с мене, че Вие ще сте оправите?!“.
„Код Вино“ бе лаф на Алексей Петров. А преди седмици бяхме пили вино с него в „Делвите“. Обичаше да говори на „кодове“. Код – еди какво си, код – нам си какво…
Познаваше прекрасно Копринков. Въпреки че лъжеше, че не го познава. И една от целите на срещата ни тогава бе, че вероятно е обещал на Копринков „да оправи нещата с Томова“.
Нищо не оправи. Но беше цар на интригата. Два месеца след това в разговор по телефона уж нехайно ми каза: „Ама ти май ще излезеш права за „пътя на копринката“! Много пари откраднали от енергетиката…“.
Ходеше почти всеки ден, когато е свободен, на походи по Витоша. „Имам си една жена, която е супер водач, следи и вятъра, времето, с нея ходя“, ми разправяше и ме уговоряше да ходя с него на поход.
Понякога когато съм му звъняла, го заварвах „в гората съм, чакай, че нямам обхват, тук съм в някакви храсти…“.
Защо го застреляха ли?
Десетки може да се преплетките и поводите, но във всеки случай истинската причина в малко по-дълбок аналитичен план е, че опитваше да се надскочи и то самоубийствено. Този път с малко истеричен напън покрай „сглобката“ за властта.
Източници от Службите твърдят, че и Отвън е имал проблеми, но и Отвътре от известно време е бил обект на особено внимание от спецовете.
Обичаше да прави интригата така – хем уж ти помага, хем те „сготвя“. А в сегашната „сглобка“ покрай посредничеството си, със сигурност е „отрязал“ доста глави.
Още нещо – убийството на Къро и онова заглъхнало, но ужасно важно, напълно неадекватно президентско посещение в ЮАР, където кой беше, кой? Копринков! Защо беше там? И външните, и родните служби знаят.
Алексей Петров бе многопластова фигура, никак не за подценяване. Но всеки, който се качи на изисления си Еверест на собствената си представа, че е най-големия Играч, винаги е свален ужасяващо рязко.
В неговия случай – с куршум в главата.
„Така всичко ми е писнало, че само на теб мога да говоря каквото ми дойде на устата…“ ми беше казал точно на рождения си ден. Тогава поиска да му купя за подарък икона на Богородица – „тя ме пази, така ми казаха“. И поиска внезапно, някак абсолютно неестествено за него: „Искам да си направим снимка двамата, ама само аз ще я имам!“. Разсмях се: „Да се пъчиш с мене и да ходиш да ги плашиш ли?!“. Снимката наистина остана само у него.
Нещо а ла онази от … Банкя.
Веселина Томова