Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан спечели 14 пъти от лотарията по тази формула
  • Новини

Стефан спечели 14 пъти от лотарията по тази формула

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
fsddfgsfdbfgegdfg.png

Има четири пъти по-голяма вероятност да бъдете ударени от мълния, отколкото да спечелите от лотарията. Тези коефициенти очевидно не се отнасят за Стефан Мандел, математик с румънско-австралийски корени, който е спечелил лотарията 14 пъти.

Първите две победи на Мандел са в родната му Румъния, където се опитва да спечели достатъчно пари, за да измъкне семейството си от тогавашната комунистическа страна. Заплатата му в онзи момент е само 88 долара на месец.

 

Той се премества в Израел, преди да се установи в Австралия, където печели от лотарията още 12 пъти, пише businessnovinite.bg.

Много печеливши от лотарията в крайна сметка губят всичко – харчат пари за огромни къщи и скъпи коли или ги залагат на хазарт.

Според експертите трябва да имате 3-ма човека зад гърба си, ако спечелите от лотарията: адвокат, счетоводител и финансов съветник. Ключовият начин да се справите с внезапна неочаквана печалба е да запазите спокойствие и да се съсредоточите върху дългосрочния план с прагматично финансово планиране.

Що се отнася до Мандел, в момента той живее спокоен живот във Вануату, островна държава в южната част на Тихия океан, известна със своите вулкани и водопади. Докато схемата му беше законна по онова време, новите закони в САЩ и Австралия я правят невъзможна днес. Вече не можете да купувате лотарийни билети на едро.

Ето формулата от 6 стъпки как Мандел успя да спечели сериозни пари от лотарията:

  • Изчислете общия брой възможни комбинации. (За лотария, която изисква да изберете шест числа от 1 до 40, това означава 3 838 380 комбинации.)
  • Намерете лотарии, където джакпотът е три пъти или повече от броя на възможните комбинации.
  • Съберете достатъчно пари, за да платите за всяка комбинация. (Мандел събра 2524 инвеститори, за да спечели лотарията на Вирджиния.)
  • Разпечатайте милиони билети с всяка комбинация. (Преди това е било законно. Сега ще трябва да купувате билетите направо от магазина.)
  • Доставете билетите на оторизирани търговци на лотарии.
  • Спечелете парите. И не забравяйте да плащате на вашите инвеститори. (Мандел прибра 97 000 долара след печалба от 1,3 милиона долара през 1987 г.)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова изненада в самолетите. Нов начин на качване
Next: Извънредна ситуация в Люлин в София, линейки хвърчат към мястото

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.