Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан спечели 14 пъти от лотарията по тази формула
  • Новини

Стефан спечели 14 пъти от лотарията по тази формула

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
fsddfgsfdbfgegdfg.png

Има четири пъти по-голяма вероятност да бъдете ударени от мълния, отколкото да спечелите от лотарията. Тези коефициенти очевидно не се отнасят за Стефан Мандел, математик с румънско-австралийски корени, който е спечелил лотарията 14 пъти.

Първите две победи на Мандел са в родната му Румъния, където се опитва да спечели достатъчно пари, за да измъкне семейството си от тогавашната комунистическа страна. Заплатата му в онзи момент е само 88 долара на месец.

 

Той се премества в Израел, преди да се установи в Австралия, където печели от лотарията още 12 пъти, пише businessnovinite.bg.

Много печеливши от лотарията в крайна сметка губят всичко – харчат пари за огромни къщи и скъпи коли или ги залагат на хазарт.

Според експертите трябва да имате 3-ма човека зад гърба си, ако спечелите от лотарията: адвокат, счетоводител и финансов съветник. Ключовият начин да се справите с внезапна неочаквана печалба е да запазите спокойствие и да се съсредоточите върху дългосрочния план с прагматично финансово планиране.

Що се отнася до Мандел, в момента той живее спокоен живот във Вануату, островна държава в южната част на Тихия океан, известна със своите вулкани и водопади. Докато схемата му беше законна по онова време, новите закони в САЩ и Австралия я правят невъзможна днес. Вече не можете да купувате лотарийни билети на едро.

Ето формулата от 6 стъпки как Мандел успя да спечели сериозни пари от лотарията:

  • Изчислете общия брой възможни комбинации. (За лотария, която изисква да изберете шест числа от 1 до 40, това означава 3 838 380 комбинации.)
  • Намерете лотарии, където джакпотът е три пъти или повече от броя на възможните комбинации.
  • Съберете достатъчно пари, за да платите за всяка комбинация. (Мандел събра 2524 инвеститори, за да спечели лотарията на Вирджиния.)
  • Разпечатайте милиони билети с всяка комбинация. (Преди това е било законно. Сега ще трябва да купувате билетите направо от магазина.)
  • Доставете билетите на оторизирани търговци на лотарии.
  • Спечелете парите. И не забравяйте да плащате на вашите инвеститори. (Мандел прибра 97 000 долара след печалба от 1,3 милиона долара през 1987 г.)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова изненада в самолетите. Нов начин на качване
Next: Извънредна ситуация в Люлин в София, линейки хвърчат към мястото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.