Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страховито египетско проклятие тегне над Странджа планина
  • Новини

Страховито египетско проклятие тегне над Странджа планина

Иван Димитров Пешев юни 28, 2023
strrasasdnndsjjww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Страховито египетско проклятие тегне над района на Странджа, гласят преданията сред местните от десетки години. Според легендата то застига всеки, дръзнал да наруши вечния покой на погребаната там богиня Бастет.

Още в края на 70-те години на миналия век по нареждане на Людмила Живкова са правени няколко експедиции и редица изследователи и учени са се опитвали да намерят тайнствения некропол на египетската жена котка край Малко Търново.

Тогава дори най-известната ни пророчица Ванга предупредила дъщерята на Тодор Живков да пази свещеното място и в никакъв случай да не позволява то да бъде осквернено. Въпреки усилията и до ден днешен доказателства за това не са намерени неслучайно, защото извънземен разум пази тайните на богинята, заяви маг Ивайло, цитиран от приложението на в. „Труд“ – „Зодиак“.

„Самото проклятие се определя като промяна на енергийната основа на мястото, заради неща които са се случвали преди години – комуникация с извънземни същества, които по-нататък са наричали богове. Странджа е зона с много особено значение и точно заради това учените няма как да дадат точна информация. Мистерията е свързана с телепортации и пътуване във времето, които са се извършвали именно там“, обясни магът. По думите му енергийното присъствие на богинята Бастет, която е погребана там, забранява да се отварят тайните на това място.

Случайност или не, повечето от участниците в експедициите, поръчани от Людмила Живкова, както и самата тя, не са сред живите. Според някои вярвания те били застигнати от египетското проклятие,

„Гробът й и други останки няма как да бъдат намерени сега, те може да се телепортират във времето, както и съкровища, за които се знае с точност къде са заровени“, обясни просветеният в свръхестествените намеси.
Според него извънземните сили, които са създали човечеството, нарочно не дават възможност да се намерят такива мощни източници на енергия, защото хората ще ги използват за лоши неща – създаване на бомби, на оръжия и други.

„Когато бях дете, баща ми е разказвал как са били изпратени в края на 70-те години и началото на 80-те в Малко Търново, за да наблюдават мястото, където е била погребана богинята Бастет. Трябвало е да се появи лъч светлина, който да изобрази богинята върху скалите“, разказа пред „Зодиак“ археологът проф. Николай Овчаров, чийто баща, един от най-видните археолози по онова време – проф. Димитър Овчаров, също бил част от експедицията, пратена от Людмила Живкова. „Аз лично не вярвам в тази история“, скептичен е археологът.

Според маг Ивайло обаче учените неслучайно не могат да стигнат до скритата истина.

„Това е същността на самото проклятие – да се забрани на човечеството да се докосва до тези неща. Обяснява се с така наречената промяна във времевата линия, за която говори още Айнщайн – когато едно физическо тяло се намира на едно място, то може да се премести на друго. Съществуват тези неща, но на нас, хората, не ни е дадено да се докосваме до тях, защото не се знае как ще ги използваме“, твърди магът.

Людмила Живкова нарежда да проучат мястото

Според запазените исторически данни търсенето на египетската богиня Бастет започнало още през далечната 1981 г., когато иманяр на име Мустафа занесъл на Людмила Живкова карта от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми знаци.

Според Мустафа енигмата сочела място в Странджанско, където се намирала древната гробница на египетската богиня Бастет.

Легендата гласи, че тя била тракийска принцеса, полубогиня-получовек с тяло на жена и глава на котка и прекарала по-голямата част от живота си в Древен Египет. Последната й воля обаче била да я погребат в родната Странджа.

Тя била висока около 1,60 м и носела фараонска корона, а на врата й имало златно колие с герб на орел и змия. Посветени в тайните на видимия и невидим свят, нейните последователи закривали лицата си с маски на котки.

Търсачът на старини посочил и точното място. То било под една огромна скала в местността Седлото, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, в близост до границата. Макар разказът на иманяря Мустафа да звучал абсурдно, известната с увлечението си към тайнственото, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията за некропол на египетска богиня в Странджа и поръчала той да бъде проучен. В разгадаването на мистерията се включил екип от археолози и изследователи.

Ванга избрала датата на разкопките

Лунен лъч обрисувал две човешки фигури върху скалите

Както разказват участниците в проучванията, разкопките започнали на посочена от Ванга дата. И същата вечер се случило нещо необяснимо, което хвърлило в смут целия екип. През нощта срещу 5 май с появата на първия лунен лъч на скалата пред тях се появило ярко изображение на две фигури.

Едната била права, а другата, приличаща на фараон, седяла на трон.
Според тогавашния шеф на отдела за културното наследство Кръстю Мутафчиев същата вечер били намерени безценни находки с извънземен произход. В трилогията си „Хомо сапиенс“ именно той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменава и ръкопис, наречен „Ребусът“, който бил открит тогава.

Мистичен саркофаг крие историята на света

Според историческите сведения Ванга е потвърдила, че край Малко Търново има каменен ковчег от черен гранит, скрит дълбоко под земята и изписан с непозната за нас писменост.
„Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него. Този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, които са дошли по вода от Египет.

Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. „Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност“, били думите на Ванга според свидетелствата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се случва със страховитата къща на ужасите в Мусачево
Next: Защо столетниците в Родопите изчезват и какво се случва там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.