Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен екшън и преследване като на филм край Елхово! Има загинал и ранени
  • Новини

Страшен екшън и преследване като на филм край Елхово! Има загинал и ранени

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
dfhfghtwtegewffsdf.png

След гонка с полицията късно снощи лека кола с мигранти е катастрофирал в Елхово. Има данни за един загинал на място и двама ранени, които са в тежко състояние, съобщава БНР.

От полицията в Ямбол са потвърдили за инцидента, но засега отказват подробности.

По неофициална информация в колата са пътували 10 бежанци.

По-късно БНТ съобщи, че автомобилът се е блъснал в електрически стълб в Елхово. Според националната телевизия след инцидента четирима пострадали са транспортирани до МБАЛ „Свети Пантелеймон“ в Ямбол в тежко състояние. След катастрофата на място са се отзовали екипи на пожарната и електроразпределителното дружество.

По информация на bTV колата е бил засечен от полицията около Тополовград, но шофьорът не е спрял на сподаден сигнал със топ палка. При последвалата гонка той загубил контрол над автомобила и превозното средство излязло от пътното платно в района на бившата леярна в Елхово. Един от пострадалите е с черепно-мозъчна травма, а състоянието на другите се уточнява.

Припомняме, че през последните месеци почти всеки ден се залавят такива коли.

Едва 15% от мигрантите, които се намират в ЕС, са минали през Балканския маршрут, т.е. през България и Гърция, и категорично ние не сме слабото място. Това заяви в събота директорът на Гранична полиция Антон Златанов.

Освен това той увери, че непрекъснато се затяга на място контролът. 1500 мигранти дневно са отблъсквани и не влизат в страната.

„Няма ограда, която да не може да бъде прескочена, няма граница, която да не може да премината“, но проблемът на Европа не България, категоричен бе Златанов.

Мигрантският натиск към Европа непрекъснато се увеличава, а като пример Златанов даде Лампедуза. Мигрантите към България са предимно сирийци (50%), следват афганистанците.

Следят се три тенденции – колко не сме успели да спрем да преминат границата, колко са заловени във вътрешността и колко са стигнали до границата със Сърбия. 30% повече спираме на границата, 35% повече се спрели във вътрешността на страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиян Михов – Баровеца с разтърсващо признание: Сбогувах се със семейството си
Next: НОИ праща най-важните писма. Чакат ги хиляди пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.