Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Събирам копривата и заливам с оцет – забравих какво е косопад, болки в корема и излишни килограми
  • Новини

Събирам копривата и заливам с оцет – забравих какво е косопад, болки в корема и излишни килограми

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
daskdkasorasroasrk.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От древни времена копривата се е използвала като източник на храна, фибри и като лекарство. В древен Египет има съобщения за използването на инфузия от коприва за облекчаване на артрит и лумбаго болка (внезапна болка в долната част на гърба).

Много експерти по алтернативна медицина препоръчват копривата и за лечение на заболявания като хроничен ревматизъм, тиф или холера.

Казват, че римските войници носели със себе си коприва, за да лекуват уморените си и болезнени крака след дълги походи в студено и влажно време.

Може би сте чували за сироп от коприва или мед от коприва. Малцина обаче знаят, че копривата е много полезна дори когато се смеси с обикновен оцет!

В допълнение към отличните ефекти върху здравето, тази смес е и много вкусна съставка в маринати или салатни дресинги.

На какво е способен оцетът от коприва ?

 

едно от най-силните средства за детоксикация на организма
подпомага растежа на косата и косопада
помощ за черния дроб и бъбреците
почиства кръвта

премахвайки токсини и отрови от тялото, помага и в процеса на отслабване
ускорява метаболизма
помага при подуване на корема и тежък стомах
За външна употреба е отличен за стягане на скалпа и влакната на косата

Ето и как да си приготвите оцет от коприва :

Продукти:

500 мл ябълков оцет (за предпочитане домашен)
6 шепи пресни връхчета от коприва

Приготвяне:

Нарежете фино листата от коприва и ги сложете в стъклена бутилка.

Налейте оцет, така че да ги покрие.

Оставете да престои до 4 седмици на тъмно място с периодично разбъркване .

След това прецедете.

Съхранявайте оцета в хладилника.

Как да го използвате:

Използвайте копривения оцет в летни салати и студени ястия.

В същото време, след разреждане с вода, може да го използвате за да масажирате ккалпа, като по този начин стимулирате растежа на косата.

Ако имате проблеми с кръвните клетки, черния дроб, бъбреците или храносмилането и подуването на корема , можете да пиете копривен оцет на гладно всяка сутрин – 1 ч.л. в 100 ml вода в продължение на три седмици.

Пиенето на оцет също допринася за подпомагане на метаболитните процеси в организма и следователно е подходяща добавка за целенасочена загуба на тегло.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон! Българинът Денис на 22 години е загинал във вагон ресторанта
Next: Полегнала е Тодора – българската песен, която е във филм с 9 номинации Оскар тази година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.