Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съвeти oт тибeтcкитe мъдpeци: eтo кaк никoгa дa нe се paзбoлявaтe
  • Новини

Съвeти oт тибeтcкитe мъдpeци: eтo кaк никoгa дa нe се paзбoлявaтe

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
gsdfgdfgerger.png

Съвети от тибетските мъдреци: ето какво трябва да направите, за да бъдете здрави

Според китайската медицина в човешкото тяло има меридиани и канали. Когато хората седят или стоят дълго време, движат се малко и не се разтягат, в тях се образува застой. Това причинява умора, слабост, апатия и мързел. В допълнение, застоят в меридианите и каналите причинява сериозни заболявания.

Всеки човек има 6 канала на ръката:

На палеца. Отговаря за правилната функция на белите дробове.

На показалеца. Отговаря за работата на червата.

На средния пръст. Отговаря за работата на сърцето.

На безимения пръст. Отговаря за кръвоносните съдове.

На малкия пръст. Отговаря за работата на перикарда.

Отстрани на дланта. Отговаря за мускулите на гърба и гръбначния стълб.

Ако страдате от мигрена и шията постоянно ви изтръпва и имате проблеми със сърцето, можете да си помогнете.

За целта протегнете ръце и свийте пръстите си, сякаш държите чаша в ръцете си. В това положение започнете да въртите китките към себе си, а след това в обратна посока. Необходимо е да го направите по 150 пъти в двете посоки.

Основното условие е да правите това упражнение всеки ден. Ако в началото упражнението ви е трудно, това означава, че имате проблеми на тези места. Не се отказвайте и скоро ще се почувствате по-добре.

За да определите дали имате проблеми със сърдечно-съдовата система, докоснете мястото над свивката на лакътя от вътрешната страна. Направете по 150 потупвания на едната и другата ръка. Наличието на дискомфорт и болка показва заболяване. За да се отървете от него, повтаряйте почукванията всеки ден.

За да предотвратите изтръпването на гърба по време на продължителното седене, от време на време потупвайте страните на дланите си една в друга.

Освен каналите и меридианите по ръцете има и такива на краката.

От външната страна на стъпалото:

Задната част на крака е отговорна за пикочния мехур.

Страничната част на стъпалото е отговорна за жлъчния мехур.

Предната част на стъпалото е отговорна за стомаха.

А вътрешната страна на стъпалото отговаря за черния дроб.

Предната част е отговорна за далака.

Горната част е отговорна за бъбреците.

За да накарате тези органи да работят, легнете на гърба си, повдигнете краката и завъртете стъпалата си навътре и след това навън 150 пъти.

Най-добре е упражненията да правите веднага след събуждане, докато все още не сте станали от леглото.

Следвайте тези съвети от тибетските мъдреци и бъдете здрави!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заподозреният за двойното убийство в Лозен убил момиче преди година
Next: 16 години по-късно бащата на Мануела Горсова е непримирим: Продължавам да мразя Стависки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.