Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби
  • Новини

Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
sssidlasldaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

По ръцете на бременни и булки, на малки деца и бебета, на известни и успели личности деликатно като гривна се е увил тънък червен конец. Хората връзват червен конец за здраве и късмет, за да ги предпази от злото, но какви са тайните на силата му?
Червеният конец – амулет за здраве

Суеверието за червения конец е толкова старо, че не е ясно кога е започнало.
В миналото хората са го връзвали, за да предпазват близките си от болести, за да гонят злите духове и да противодействат на черните магии. Червен конец се е слагал и на животните, за да бъдат здрави и да бъде годината плодородна.

С гривна от червени нишки се окичват тези, които са най-уязвими и слаби – малките деца, родилките, младите булки, по-възрастните.
Червен конец се слага и на тези,
чиито красота, успехи и щастие могат да предизвикат завист.

Някои вярват, че амулетът предпазва от лицемерите, от завистниците, от лошите очи. Смята се, че сините, сивите и зелените очи изпращат енергийни импулси, които могат да имат отрицателен ефект върху адресата.
Хората, които са преживели голямо нещастие, също могат да урочасат, дори без да имат съзнателно намерение.

Червеният конец се връзва от най-старата жена в къщата. Друго условие е да бъде вързан от човек, който ти мисли само доброто, затова майката е най-честият избор. Когато се завързва конецът, трябва да се мисли само хубаво. Ако външен човек връзва червен конец, той може да вложи в него негативна енергия и зли помисли, затова се вземат „превантивни“ мерки.

Ако в даден момент конецът се скъса, значи някой ви е урочасал и гривната е приела негативната енергия. Със скъсването си тя отърсва човек от злото.
По стар български обичай на Игнажден (20-ти декември) на всички в къщата трябва да се върже червен конец, за да ги пази от „нечистите дни“ (периодът от Игнажден до Йордановден). Днес църквата отрича силата на червения конец, тъй като според нея това е езическо вярване и противоречи на каноните.

На коя ръка се връзва червеният конец
Оказва се, че има съществено значение на коя ръка ще вържете червения конец. Според някои поверия на жените трябва да се връзва на лявата, тъй като тази страна символизира женското начало, а при мъжете на дясната, тъй като се възприема като символ на мъжествеността.

Други твърдят, че вързан на лявата ръка червен конец предпазва собственика си от зли магии и лоши очи, докато ако се сложи на дясната, го защитава от собственото му неблагоразумие.
Последователите на кабала казват, че червеният конец трябва да се връзва на лявата ръка, защото злото атакува винаги от ляво.

Защо червен?

Червеният цвят е символ на живота и на течащата във вените на човека кръв. Олицетворение е на динамиката, на енергията и силата, която всеки притежава. Освен това се асоциира с руменината, която здравите хора притежават, затова се смята, че е символ и на здравето. Не на последно място, червеното е цвят, който е уважаван и използван в много религии, включително християнството, исляма, индуизма.

Червеният конец и кабала

Източната наука кабала също се доверява на силата на червения конец. Според последователите й той е силен енергиен канал, който има способността да влияе върху съдбата на човек, като се стреми да му помага в начинанията. Кабала твърди, че червеният конец се носи също, за да защитава притежателя си от злото. Конецът трябва да се завърже на седем възела – толкова са божествата, чиито сили ще предпазват собственика, като в момента на завързването се изрича и специална молитва. Ритуалът задължително се извършва от близък човек.

Сред известните личности, които следват напътствията на кабала и често могат да бъдат забелязани с червен конец са Деми Мур, Линдзи Лоън, Мадона, Марая Кери, Парис Хилтън, Стела Маккартни.
Много от българските политици също носят червен конец против уроки, включително Бойко Борисов и Сергей Станишев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха истината за златните мини: Колко е златото, което се крие в България
Next: Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.