Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби
  • Новини

Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
sssidlasldaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

По ръцете на бременни и булки, на малки деца и бебета, на известни и успели личности деликатно като гривна се е увил тънък червен конец. Хората връзват червен конец за здраве и късмет, за да ги предпази от злото, но какви са тайните на силата му?
Червеният конец – амулет за здраве

Суеверието за червения конец е толкова старо, че не е ясно кога е започнало.
В миналото хората са го връзвали, за да предпазват близките си от болести, за да гонят злите духове и да противодействат на черните магии. Червен конец се е слагал и на животните, за да бъдат здрави и да бъде годината плодородна.

С гривна от червени нишки се окичват тези, които са най-уязвими и слаби – малките деца, родилките, младите булки, по-възрастните.
Червен конец се слага и на тези,
чиито красота, успехи и щастие могат да предизвикат завист.

Някои вярват, че амулетът предпазва от лицемерите, от завистниците, от лошите очи. Смята се, че сините, сивите и зелените очи изпращат енергийни импулси, които могат да имат отрицателен ефект върху адресата.
Хората, които са преживели голямо нещастие, също могат да урочасат, дори без да имат съзнателно намерение.

Червеният конец се връзва от най-старата жена в къщата. Друго условие е да бъде вързан от човек, който ти мисли само доброто, затова майката е най-честият избор. Когато се завързва конецът, трябва да се мисли само хубаво. Ако външен човек връзва червен конец, той може да вложи в него негативна енергия и зли помисли, затова се вземат „превантивни“ мерки.

Ако в даден момент конецът се скъса, значи някой ви е урочасал и гривната е приела негативната енергия. Със скъсването си тя отърсва човек от злото.
По стар български обичай на Игнажден (20-ти декември) на всички в къщата трябва да се върже червен конец, за да ги пази от „нечистите дни“ (периодът от Игнажден до Йордановден). Днес църквата отрича силата на червения конец, тъй като според нея това е езическо вярване и противоречи на каноните.

На коя ръка се връзва червеният конец
Оказва се, че има съществено значение на коя ръка ще вържете червения конец. Според някои поверия на жените трябва да се връзва на лявата, тъй като тази страна символизира женското начало, а при мъжете на дясната, тъй като се възприема като символ на мъжествеността.

Други твърдят, че вързан на лявата ръка червен конец предпазва собственика си от зли магии и лоши очи, докато ако се сложи на дясната, го защитава от собственото му неблагоразумие.
Последователите на кабала казват, че червеният конец трябва да се връзва на лявата ръка, защото злото атакува винаги от ляво.

Защо червен?

Червеният цвят е символ на живота и на течащата във вените на човека кръв. Олицетворение е на динамиката, на енергията и силата, която всеки притежава. Освен това се асоциира с руменината, която здравите хора притежават, затова се смята, че е символ и на здравето. Не на последно място, червеното е цвят, който е уважаван и използван в много религии, включително християнството, исляма, индуизма.

Червеният конец и кабала

Източната наука кабала също се доверява на силата на червения конец. Според последователите й той е силен енергиен канал, който има способността да влияе върху съдбата на човек, като се стреми да му помага в начинанията. Кабала твърди, че червеният конец се носи също, за да защитава притежателя си от злото. Конецът трябва да се завърже на седем възела – толкова са божествата, чиито сили ще предпазват собственика, като в момента на завързването се изрича и специална молитва. Ритуалът задължително се извършва от близък човек.

Сред известните личности, които следват напътствията на кабала и често могат да бъдат забелязани с червен конец са Деми Мур, Линдзи Лоън, Мадона, Марая Кери, Парис Хилтън, Стела Маккартни.
Много от българските политици също носят червен конец против уроки, включително Бойко Борисов и Сергей Станишев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха истината за златните мини: Колко е златото, което се крие в България
Next: Растението, което е по-ценно от злато, но малко знаят за това. Има го навсякъде, а ефектът му е ненадминат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.