Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така се приготвят домати за зимнина: Имат трайност до 2 години и могат да се добавят към всяко ястие
  • Новини

Така се приготвят домати за зимнина: Имат трайност до 2 години и могат да се добавят към всяко ястие

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
fdfgghjhgjjjyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е отлична, доказана рецепта, която нашите баби са използвали за приготвяне на домати за зимата . Има дълъг срок на годност , много са вкусни и можете да ги добавяте към всички ястия, които съдържат домати. Запишете тази рецепта, ето какво ви трябва: Домати за зимата – перфектна рецепта

Продукти:

5 кг домати

2 супени лъжици сол

2 супени лъжици захар

1 връзка листа пресен магданоз

1 връзка пресни листа целина

добре измити и стерилизирани стъклени буркани

метални капачки

По желание във всеки буркан може да се сложи и люта чушка

Приготвяне:

Доматите се измиват добре под течаща вода и се обелват. За по-лесно обелване е най-добре да използвате метода топла-студена вода. А именно, направете в долната част на всеки домат малък разрез под формата на „х“, след това го сложете в гореща вода за няколко секунди, след което веднага го прехвърлете в много студена вода. По този начин кожата се отделя бързо и лесно от домата.

Белените домати се нарязват на парчета, добавят се сол, захар и ситно нарязани магданоз и целина (предварително измити със студена вода и отцедени – оставят се да изсъхнат за половин час върху кухненска кърпа).

Разбъркайте добре съставките, за предпочитане с решетъчна лъжица. След това започнете да пълните бурканите, като е необходимо да ги притиснете добре с пластмасова лъжица, за да няма празно място.

Когато се напълнят добре, затворете бурканите с предварително стерилизирани във фурната метални капачки или просто забърсани с медицински спирт. Затворените буркани трябва да се пастьоризират за половин час по един от двата начина:

ПЪРВИ НАЧИН: Наредете ги в голяма и широка тенджера, постлана на дъното с кухненска кърпа. Бурканите не трябва да се допират един до друг. В тенджерата се налива вода до ниво – два пръста под капаците.

Сложете на огън и загрейте на умерена температура. След като водата заври, оставете я да поври половин час, след това изключете котлона и оставете бурканите да изстинат във водата.

ВТОРИ НАЧИН: Бурканите се нареждат в по-дълбока тава без вода, също така, че да не се допират, след което се слагат във фурна, включена на 100 градуса.

Оставете ги така за два часа, след което изключете фурната и ги оставете вътре, докато изстинат. Така приготвените домати имат трайност 2 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Тодоров предупреди: Никога не правете това на плажа
Next: Проф. Рачев шокира: В сряда в този наш град живакът ще удари 45 градуса, добрата новина е друга

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.