Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така се приготвят домати за зимнина: Имат трайност до 2 години и могат да се добавят към всяко ястие
  • Новини

Така се приготвят домати за зимнина: Имат трайност до 2 години и могат да се добавят към всяко ястие

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
fdfgghjhgjjjyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е отлична, доказана рецепта, която нашите баби са използвали за приготвяне на домати за зимата . Има дълъг срок на годност , много са вкусни и можете да ги добавяте към всички ястия, които съдържат домати. Запишете тази рецепта, ето какво ви трябва: Домати за зимата – перфектна рецепта

Продукти:

5 кг домати

2 супени лъжици сол

2 супени лъжици захар

1 връзка листа пресен магданоз

1 връзка пресни листа целина

добре измити и стерилизирани стъклени буркани

метални капачки

По желание във всеки буркан може да се сложи и люта чушка

Приготвяне:

Доматите се измиват добре под течаща вода и се обелват. За по-лесно обелване е най-добре да използвате метода топла-студена вода. А именно, направете в долната част на всеки домат малък разрез под формата на „х“, след това го сложете в гореща вода за няколко секунди, след което веднага го прехвърлете в много студена вода. По този начин кожата се отделя бързо и лесно от домата.

Белените домати се нарязват на парчета, добавят се сол, захар и ситно нарязани магданоз и целина (предварително измити със студена вода и отцедени – оставят се да изсъхнат за половин час върху кухненска кърпа).

Разбъркайте добре съставките, за предпочитане с решетъчна лъжица. След това започнете да пълните бурканите, като е необходимо да ги притиснете добре с пластмасова лъжица, за да няма празно място.

Когато се напълнят добре, затворете бурканите с предварително стерилизирани във фурната метални капачки или просто забърсани с медицински спирт. Затворените буркани трябва да се пастьоризират за половин час по един от двата начина:

ПЪРВИ НАЧИН: Наредете ги в голяма и широка тенджера, постлана на дъното с кухненска кърпа. Бурканите не трябва да се допират един до друг. В тенджерата се налива вода до ниво – два пръста под капаците.

Сложете на огън и загрейте на умерена температура. След като водата заври, оставете я да поври половин час, след това изключете котлона и оставете бурканите да изстинат във водата.

ВТОРИ НАЧИН: Бурканите се нареждат в по-дълбока тава без вода, също така, че да не се допират, след което се слагат във фурна, включена на 100 градуса.

Оставете ги така за два часа, след което изключете фурната и ги оставете вътре, докато изстинат. Така приготвените домати имат трайност 2 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Тодоров предупреди: Никога не правете това на плажа
Next: Проф. Рачев шокира: В сряда в този наш град живакът ще удари 45 градуса, добрата новина е друга

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.