Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо посред бял ден не се е случвало от години във Варна
  • Новини

Такова чудо посред бял ден не се е случвало от години във Варна

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
vadsrsdtsdgsdgsd.png

Варненски полицаи спипаха крадци на части от улични шахти в момент на извършване на престъплението – посред бял ден в събота в района на ул. „Девня“.

Заловени са петима мъже на възраст от 18 до 31 години. Двама от тях са осъждани, третият е известен на МВР.

Откраднатото е установено в багажника на л.а. „БМВ 320“, собственост на единия от задържаните.

Работата по случая продължава в рамките на образуваното досъдебно производство, съобщиха от пресцентъра на варненската полиция.

Още криминални новини:

Само за месец 80 моторни превозни средства са иззети на територията на община Бургас, съобщиха от МВР. В по-голямата си част това са леки автомобили, конфискувани от водачи, които са шофирали след употреба на алкохол или наркотични вещества.

Още в първия ден след приемане на законовите промени са били отнети два леки автомобила, за употреба на алкохол, и на канабис, както и камион с полуремарке, за употреба на алкохол.

Отредено е ново място за съхранение на иззетите коли, което е специално оборудвано със система за видеонаблюдение, СОТ и жива охрана, уточняват от полицията.

Промените, с които се дава право на съдилищата в България да отнемат в полза на държавата автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества, влязоха в сила преди месец, пише „Сега“. В закона са описани няколко случая, при които се стига до конфискация на автомобила.

Първият е, ако се шофира с над 1.2 промила алкохол, за което се полагат също 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева. Вторият е, ако шофьорът вече е осъждан за шофиране след употреба на алкохол – при повторно нарушение с над 0.5 промила се отнема автомобилът, и се налагат от 1 до 5 години затвор, и от 500 до 1500 лева глоба. Ако се управлява автомобил след употреба на „наркотични вещества или техни аналози“, наказанията са конфискация, 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лева глоба. При рецидив наказанието е конфискация, 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева. Ако нарушителят не е собственик на управляемия автомобил, може да заплати равностойността му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна клечка в ПП-ДБ: В София ще спечелим на 100%
Next: Фенклубът на Локомотив: Напусна ни едно голямо черно-бяло сърце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.