Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези природни рецепти на проф. Мермерски ще ви отърват завинаги от дископатията
  • Новини

Тези природни рецепти на проф. Мермерски ще ви отърват завинаги от дископатията

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
hiaflliqq.jpg

Едно от най-често срещаните заболявания на опорно-двигателната система е дископатията.

Това е така, тъй като тя се появява при натоварване, травма или усукване на гръбнака. Притискането на даден нерв от прешлените на гръбначния стълб или така нареченото секване води до обездвижване и силна болка. За да си помогнете в такива случаи, може да приложите една от следните рецепти на проф. Мермерски:
Настържете на едро ренде 1 глава стар лук и 1 картоф (средно големи).

Разбъркайте ги заедно с 1 шипка сол. Нанесете получената смес на парче памучен плат и го сложете върху болезнения участък. Престойте с компреса цяла нощ. Повторете тази процедура 3 дни подред.
Поръсете 2 филии хляб със сода бикарбонат и ги намокрете с оцет. Поставете ги върху засегнатото място по гръбначния стълб и останете така в продължение на няколко часа. Не след дълго дископатията ще ви отпусне, пише фрамар.бг.
Изсипете 1 супена лъжица камфор на прах в сухо бебешко бурканче. Долейте го до горе със спирт или силна ракия. После продължително време втривайте получения разтвор по гърба и болезнените участъци от гръбначния стълб.
Ето и още какво трябва да знаете:

Дископатията е здравословен проблем, който засяга гръбначния ни стълб и кръста ни. Дисковата херния не е болест, която може да се предвиди. Тя може да засегне всеки човек, независимо от възрастта му. Точно това я прави и толкова неприятна, защото никой от нас не може да е сигурен, дали няма да го сполети. И все пак, в по-голям риск са хората, които се занимават с тежък физически труд. Освен болката, която е характерна за дископатията, тя може да доведе и до проблеми с нервите в гърба, което може да се отрази дори и на двигателната ни система.

Когато бъдем диагностицирани с тази болест, започваме да търсим най-добрия начин, по който да се справим с възникналия проблем. В по-тежките случаи на дископатия, единственият начин да се оправим, е чрез операционна намеса. Но в повечето случаи, за щастие, до операция не се стига. Нужно е само да следваме някои съвети, които да ни помогнат да се справим с този здравословен проблем.
Представяме ви лечебни компреси, които ще ни помогнат много в борбата с този проблем.
Това, което ни трябва за компресите, е следното: 3 белтъка и половин слабо алкален сапун. Първо разбиваме добре трите белтъка и след това ги смесваме с настъргания сапун. Разбъркваме, докато получим каша. След това слагаме от този мехлем върху марля и налагаме на проблемните места. За да има ефект, лечението трябва да продължи поне 3 дни, а компресите се правят вечер.
Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!
Източник: Брадва

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медиците с последно предупреждение към Киро: Или спешни мерки, или затворете вратата отвън
Next: Тайните, които акушерките няма да ви кажат: Ние буквално сме видели всичко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.